И ето сега това момиче… Ира… моята Ира… стоеше пред мен…
Това бе невъзможно. Разумът ми упорито отказваше да повярва, повтарях си настойчиво, че подобно съвпадение е невероятно, че това бе шанс едно на сто милиона или нещо подобно, най-накрая, че снимката на моето момиче бе правена отдавна и значи, моделът е със сигурност по-възрастен от амазонката, лежаща пред мен — напразно, сърцето ми биеше лудо и радостно, не, не се страхувах от нея, аз знаех какво ще направи тя в един или друг случай, познавах гласа й, движенията й… Но аз бях все пак рационално същество и успях да си наложа и по-правдоподобен вариант, приех, че това е някаква двойница, може би роднина и толкова.
Сигурно съм стоял така минута или по-малко, глупашки втренчен в съществото, за което не знаех какво да мисля, но тези 60 секунди в подобни мигове са цели 60 дълги епохи, през които светове се сгромолясват и раждат. Не зная какви бяха за нея тези светове, тя бе отместила поглед от мен, но накрая отново обърна глава и процеди:
— Какво гледаш … тръгвай си… — личеше, че се измъчва да говори. — Тръгвай … или помогни, ако ще помагаш…
Преди още да размисля краката ми сами ме изнесоха с два скока до обърнатия джип, ръцете ми затърсиха трескаво удобно място, рамото ми се облегна на каросерията и натисна силно, напълно уверено, че колата ще поддаде — и тя наистина поддаде, помръдна малко, но достатъчно „Ира“ — може би „Ира-2“? — да пропълзи по-напред, след това още малко и още малко, но вече достатъчно, за да се отскубне от притискащата я прегръдка на металната каросерия, след което изохка и изтощена от усилията и болката застина с нос забит в шумата.
Не можех да се позная. Аз ли бях това? Все по-малко успявах да си давам сметка за противоречивите чувства, които ме обладаваха през няколко секунди, да не говорим за някаква възможност да ги контролирам. Бях като под хипноза — особено когато чух гласа й — малко по-нисък от очаквания за такова нежно същество, с неповторим, богат тембър, който при друго нейно състояние навярно подчиняваше безпощадно отсрещния. Бавно отлепих рамо от леко отместения джип и … застинах на място. Не смеех да помръдна и на милиметър за да не разваля нещо. Дори се опитах да не дишам, но нямаше как.
При изпълзяването полата й се беше запретнала почти до кръста и това, което видях, ме разтърси като токов удар. Мъчех се да гледам повече към колената й, тесни и изящно оформени, но като по пързалка очите ми се плъзгаха нагоре по бедрата, разширяващи се с плавни, добре очертани дъги, и преминаваха към ясните, невероятно реални силни изпъкналости, които с белотата и заоблеността си предизвикваха взрив от емоции. Това бе така нереално … така невъзможно възторгващо и същевременно толкова конкретно с ясните, набъбнали форми, които не оставяха съмнение в това, че наистина съществуват, че наистина са точно в този трудно достижим възмечтан и възжелан вид, че просто са тук пред мен, на метър и половина разстояние и ако само поискам… Не, не, това не можеше да бъде! Толкова пъти представяно, измисляно, донагласяно, сега това стоеше точно пред мен, пред самия мен, малко шокиращо с изявената си изпъкналост и доста широко за това фино и нежно същество, но с приятна и вдъхваща някаква сигурност и уют ширина … Не, не бе гола, имаше някакво скромно подобие на бельо, но това не променяше нещата.
Тогава тя отново се раздвижи — точно бях започнал да мисля дали не губи съзнание — и бавно се завъртя настрани (сега вече виждах само бедрата й), като се взря в лицето ми. Първо ме обля някакъв срам, сам не знам от кое точно (все пак бях използвал безпомощното й състояние), а после бързо се смени с яд — ядосвах се на самия себе си, на желанията, предизвикали в мен почти неудържима възбуда. Та това бе амазонка! Истинска амазонка, а не жена! Мътното и силно влечение едва не ме хвърли към тялото й като че бях съвсем незрял и нищо неразбиращ младеж! Бях се поддал на неописуемата наслада и възбуда от формите й … съвсем като Одисей със сирените, само че нямаше кой да ме върже и трябваше да разчитам на разума си и следването на обичая и закона. „Амазонската магия“, помислих аз, прословутата амазонска магия. Значи е истина, че попаднеш ли в неин плен…