— Качи се на стълбата — подвикна той.
Стълбата се стабилизира от теглото на Вон. Ричър се издърпа към нея, претърколи се и легна от другата страна. Сега беше точно там, където трябваше.
— Качвай се — подвикна той.
Видя как стълбата се огъна, залюля и подскочи малко, а странните метални акорди проехтяха отново. После главата на Вон се показа над ръба на стената. Тя спря за миг, за да се огледа, прехвърли се и легна на мястото, което Ричър й беше освободил, с разперени ръце и крака, малко скована. Ричър й подаде лоста и изтегли стълбата при себе си. Наложи се няколко пъти да кръстоса ръце, докато успя да я балансира на върха на стената. Хвърли поглед надясно, към двора на комбината, придърпа стълбата малко по-близо до себе си и внимателно я отпусна от другата страна на стената, докато късата страна на буквата „Г“ не се подпря на един варел от пирамидата, два реда под най-горния. Дългата страна на стълбата леко се спускаше между стената и пирамидата — като мост.
— Обичам железарски магазини — повтори той.
— Аз обичам твърда земя под краката си — отвърна Вон.
Ричър взе лоста от нея, протегна се напред и се хвана с две ръце за стълбата. Здраво я дръпна надолу, за да се увери, че е поставена стабилно. После премести цялата си тежест на ръцете, все едно се набираше на лост, и отпусна краката си от цилиндъра. Изблъска се с крака, докато не легна по дължина върху стълбата. После стъпи на пречките и започна да се спуска по нея, със задника напред. Накрая стъпи на варела и се огледа. Нямаше нищо за гледане. Той задържа своя край от стълбата и подвикна на Вон:
— Ти си наред.
Тя слезе по същия начин като него и накрая застана на варела между протегнатите му ръце, с които Ричър продължаваше да държи стълбата. Той остана така за малко, после се раздвижи и каза:
— Сега е лесно. Като стълбище.
Двамата се спуснаха по пирамидата. Празните варели тихо бумтяха под краката им. Когато стъпиха на твърда земя, тя лепнеше и хрущеше. Ричър почака един миг, после тръгна на югозапад.
— Насам — обяви той.
За по-малко от пет минути прекосиха четиристотинте метра до портала за камиони. Белите шевролети бяха паркирани един до друг в единия край на портала, а до другия имаше редица от пет открити товарни каросерии. Самите камиони ги нямаше. Бяха само каросериите подпрени на тънките си крачета за паркиране. Четири бяха обърнати към портала. Бяха натоварени със стоманени греди. Готов продукт за износ. Петата каросерия беше обърната навътре, към самия комбинат. На нея имаше затворен контейнер, тъмен на цвят, може би син, а отстрани имаше надпис „Чайна Лайне“. Метални отпадъци, внос. Ричър му хвърли един поглед и продължи към редицата от фургони. Вон вървеше с него. Не спряха до фургона на охраната, офиса на самия Търман, оперативния отдел, финанси и счетоводство. Подминаха и първия бял фургон на здравната служба. Спряха едва пред втория.
— На свиждане ли отиваме? — попита Вон.
Ричър кимна.
— Когато Търман го няма, може и да ни каже нещо.
— Вратата може да е заключена.
Ричър вдигна лоста.
— Аз имам ключ.
Но вратата не беше заключена. И болният помощник нямаше да им каже нищо. Защото беше мъртъв.
Все още беше под завивките, но преди няколко часа беше поел последния си дъх. Това беше ясно. И може би го беше поел сам. Изглеждаше така, сякаш никой не се бе погрижил за него. Кожата му беше студена, скована и изглеждаше като восъчна. Очите му бяха отворени и мътни. Косата му беше изтъняла и разрошена, сякаш беше въртял глава на възглавницата в търсене на компания или покой. Медицинският му картон не беше допълван или променян от последния път, когато го беше виждал Ричър. Дългият списък със симптоми и оплаквания си стоеше очевидно нерешен.
— ТХЕ? — попита Вон.
— Може би — отвърна Ричър.
„Правим най-доброто, което можем — беше казал Търман. — Надяваме се да се оправи. Още утре ще го закарат в болницата на Халфуей.“
Копеле, помисли си Ричър.
— Същото може да се случи и в Хоуп — каза Вон. Трябват ни данните, за да ги занесем в Колорадо Спрингс. В лабораторията.
— Точно затова дойдохме — отвърна Ричър.
Те постояха още малко до леглото и излязоха. Тихо затвориха вратата на фургона, все едно мъртвият можеше да оцени това, спуснаха се по стълбите и се отправиха към фургона на финансовия отдел. Вратата му беше заключена с катинар на метална скоба. Катинарът и скобата бяха здрави, но болтовете, с които беше закрепена скобата за рамката на вратата, бяха слаби. Поддадоха при първия опит. Измъкнаха се от дървената рамка, паднаха на земята и вратата се открехна. Вон светна фенерчето и скри светлината в шепата си. После влезе първа. Ричър влезе след нея, затвори вратата и я подпря с един стол.