Вътре имаше три бюра, три телефона и цяла стена с шкафове за документи, широки по един метър, с по три чекмеджета. Ричър автоматично пресметна, че това прави четири кубични метра документация, която трябваше да проверят.
— Откъде ще започнем? — прошепна Вон.
— Пробвай с „Т“, първата буква от „ТХЕ“.
Чекмеджетата за буква „Т“ бяха на четири пети от редицата, както повеляваха здравият разум и правилата на азбуката. Бяха натъпкани с документи. Но нито един от документите не се отнасяше до трихлоретилена. Всичко беше подредено според името на доставчика. Така че в чекмеджетата за буква „Т“ имаше документи за фирми с имена като „Трайстейт“, „Томас“, „Томкинс“ и „Трибюн“. „Трайстейт“ бяха подновили застраховката срещу пожар преди осем месеца, „Томас“ беше телекомуникационна компания, която им беше доставила четири нови мобилни телефона преди три месеца, „Томкинс“ бяха сменили гумите на два камиона преди шест месеца, а „Трибюн“ им доставяха кабел за опаковки на всеки две седмици. Без съмнение всичко това беше важна част от дейността на комбината, но нямаше никаква връзка с химията.
— Ще започна с „A“ — каза Вон.
— А аз ще започна със „Z“, последната буква от азбуката — отвърна Ричър. — Ще се срещнем на „M“ или „N“, ако не го намерим по-рано.
Вон беше по-бърза от Ричър. Фенерчето беше в нея. Той трябваше да разчита на лъчите, които идваха от другия край на редицата. Някои от документите очевидно не бяха по техния въпрос. Но всички останали, които потенциално можеха да съдържат някаква полезна информация, трябваше да се изваждат и разглеждат внимателно. Вървеше бавно. Часовникът в главата на Ричър неумолимо напредваше. Той започна да се тревожи за изгрева. Не беше толкова далеч. В някакъв момент намери поръчка за нещо в размер на хиляди литри, но при по-внимателен оглед то се оказа просто бензин и дизелово гориво. Доставчикът беше фирмата „Уестърн Енерджи“ със седалище в щата Уайоминг, а купувачът беше фирмата „Търман Металс“ със седалище в Диспеър, щата Колорадо. Ричър прибра папката обратно и се премести на чекмеджетата с буквата „V“. Първият документ, който му попадна, беше за медицински материали. Физиологичен разтвор, системи и други материали. В малки количества, като за малка болница.
Доставчикът беше фирмата „Върнън Медикъл“ от Хюстън, щата Тексас.
Купувачът беше болницата „Олимпийски център“, регистрирана в Диспеър, щата Колорадо.
Ричър подаде листа на Вон. Официална поръчка на бланка на компанията, на която беше отпечатано същото корпоративно лого, което вече бяха виждали два пъти на табелите южно от Колорадо Спрингс. Адресът за служебна кореспонденция на болницата беше в комбината, където се намираха — два фургона по-нататък.
— Търман е собственик на „Олимпийски център“ — каза Ричър. — Където е твоят съпруг.
Вон замълча. Накрая каза:
— Мисля, че това не ми харесва особено.
— И на мен не би ми харесало — съгласи се Ричър.
— Трябва да го изкарам оттам.
— Или да изкараме Търман оттам.
— Как?
— Продължавай да търсиш.
Двамата спряха за миг, после продължиха. Ричър провери „V“ и „U“ и пропусна „Т“, защото вече го бяха прегледали. На буквата „U“ разбра, че доставчикът на ацетилен за Търман е „Юта Газ“, а доставчикът му на керосин — „Юниън Сити Фюълс“. Не видя нищо за трихлоретилен. Беше стигнал до последното чекмедже от буквата „S“, когато Вон се обади:
— Намерих го.
Беше отворила първото чекмедже от буквата „К“.
— „Киърни Кемикъл“, със седалище в Ню Джързи каза тя. — Купуват ТХЕ от тях вече седем години.
Тя извади цялата папка от чекмеджето, светна с фенерчето в нея и разрови документите. Ричър видя думата „трихлоретилен“ на всяка страница — беше на различни редове, така че подскачаше като тромаво нарисувана анимация.
— Вземи цялата папка — каза той. — После ще сметнем общото количество.
Вон прибра папката под мишница и бутна чекмеджето, за да се затвори. Ричър премести стола, отвори вратата и двамата излязоха в тъмното. Ричър спря, светна с фенерчето, намери падналите болтове на скобата и ги напъха в дупките на вратата. Задържаха се, така че катинарът изглеждаше недокоснат. След това двамата тръгнаха обратно по стъпките си, покрай оперативния отдел и офиса на Търман, към офиса на охраната. Заобиколиха контейнера на „Чайна Лайне“ и продължиха през откритото пространство.