— От какво са?
— Не съм сигурен. Може би артилерийски огън. Някакви големи снаряди. Или ракети с лазерно насочване.
— От земята или от въздуха?
— Мисля, че от земята. Траекториите изглеждат хоризонтални.
— Артилерийски огън, насочен срещу цивилни коли? — каза Вон. — Това е малко прекалено.
— И още как — съгласи се Ричър. — Какво точно правят там, по дяволите?
Двамата затвориха контейнера и Ричър светна с фенерчето в пясъка, докато не намери строшения катинар. Захвърли парчетата надалеч, като се надяваше да се смесят с останалите метални боклуци на двора. После двамата се върнаха до пирамидата от варели и се прехвърлиха обратно през стената. Навън, а не навътре. Беше също толкова трудно. Конструкцията беше съвсем симетрична. Но все пак успяха. Спуснаха се от другата страна на капака на форда и слязоха на земята. Ричър сгъна стълбата и я прибра на задната седалка. Вон прибра папката на „Киърни Кемикъл“ в багажника, под гумената подложка на дъното.
— Може ли на връщане да обиколим по дългия път? — попита тя. — Не искам пак да минаваме през Диспеър.
— Все още няма да се връщаме — отвърна Ричър.
56
Двамата прекосиха коловозите от шевролетите, намериха старото шосе на Диспеър и продължиха на запад по него до шосето за камионите. След километър и половина включиха фаровете. А след шест километра, към четири часа сутринта, минаха покрай базата на военната полиция. В кабината на охраната имаше двама мъже. Оранжевата светлина осветяваше лицата им отдолу. Вон не намали скоростта, но Ричър все пак им махна. Двамата мъже не му махнаха в отговор.
— Накъде? — попита Вон.
— Към разклона за старото шосе. Ще отбием там.
— Защо?
— За да наблюдаваме движението по пътя. Работя по една теория.
— Каква теория?
— Не мога да ти кажа. Може би греша, а тогава вече няма да ме уважаваш толкова. А аз предпочитам жените да ме уважават на сутринта.
Трийсет минути по-късно Вон слезе от новия асфалт, направи обратен завой в началото на стария път и паркира на банкета. Когато слънцето изгрееше, щяха да виждат по километър и половина в двете посоки. Самите те също щяха да се виждат, но това изобщо не беше толкова подозрително. Всеки ден, по цял ден, на всякакви стратегически кръстовища в цяла Америка бяха паркирани множество коли като тяхната — полицейски форд краун виктория.
Двамата отвориха малко прозорците, за да влиза въздух, наклониха седалките и заспаха. Ричър пресметна, че ще минат около два часа, преди да има нещо за гледане.
Ричър се събуди, когато първите лъчи на изгряващото слънце стигнаха до левия ъгъл на предното стъкло. Вон продължи да спи. Беше достатъчно дребна, за да може да се завърти настрани на седалката си. Бузата й се притискаше в тапицерията. Беше вдигнала колене и беше стиснала ръцете си между тях. Изглеждаше спокойна.
Първият камион, който мина покрай тях, отиваше на изток, към Диспеър. Беше с открита каросерия и регистрационни номера от щата Невада, натоварен с купчина ръждясали железа. Перални машини, сушилни, велосипедни рамки, огънати брони, пътни знаци, изкривени от удара с катастрофирали коли. Камионът прогърмя покрай тях, а ауспухът му издаде някакъв клокочещ звук, докато минаваше по инерция през завоя. После изчезна, а след него остана дълга следа от разбунтуван въздух и танцуващ прах.
Десет минути по-късно мина втори камион — същият като първия, с открита каросерия, но регистрационни номера от щата Монтана. Движеше се с деветдесет и пет километра в час и беше натоварен с катастрофирали коли. Гумите му нададоха вой по асфалта, Вон се събуди, погледна през предното стъкло и попита:
— Как върви твоята теория?
— Засега нищо не я потвърждава — отвърна Ричър. Но и нищо не я опровергава.
— Добро утро.
— И на теб.
— Дълго ли спа?
— Достатъчно дълго.
Следващият камион също отиваше на изток; беше грозна военна машина с десет колела, двама души отпред в кабината и квадратна зелена каросерия отзад, стандартно товарно превозно средство за НАТО, построено в Ошкош, щата Уисконсин, и горе-долу толкова красиво, колкото някой стар работен гащеризон. Не беше малък, но все пак беше по-малък от предишните два. И караше по-бавно. Мина през завоя с около осемдесет километра в час и остави по-малка следа от турбулентност.
— Доставка за поделението на военната полиция обясни Ричър. — Храна, боеприпаси и медицински материали, вероятно от Форт Карсън.
— Има ли полза от него?
— Има полза за военната полиция. Поне от храната. Предполагам, че не използват много боеприпаси и медицински материали.