— Имам предвид, дали има полза за твоята теория?
— Не.
Следващият товарен камион идваше от запад, от Диспеър. Беше натоварен със стоманени пръти. Плътен, тежък товар. Двигателят на камиона ревеше. От ауспуха се чуваше нисък плътен вой и излизаше черен дим.
— Един от четирите, които видяхме снощи — отбеляза Вон.
Ричър кимна.
— Останалите три ще минат веднага след него. Работният ден започна.
— Към този момент вече ще знаят, че сме отваряли онзи контейнер.
— Ще знаят, че някой го е отварял — отвърна Ричър.
— Какво ще направят?
— Нищо.
Вторият от излизащите камиони се появи на хоризонта. После и третият. Преди да се появи четвъртият, покрай тях мина друг камион от изток. С контейнер. Син контейнер на „Чайна Лайне“. От воя на гумите се познаваше, че товарът е тежък.
Беше с номера от щата Ню Джързи.
— Военни машини — каза Вон.
Ричър кимна и не отговори. Камионът се изгуби в утринната мараня и се размина с четвъртия излизащ камион. След това прахът се слегна и отново настъпи тишина. Вон изви гръб и се протегна — от петите до раменете.
— Добре ми е — каза тя.
— Заслужаваш го — отвърна той.
— Исках да знаеш за Дейвид.
— Няма нужда да обясняваш нищо — отвърна Ричър.
Беше обърнат на седалката и наблюдаваше северния хоризонт, на километър и половина от тях. Забеляза малко петно, което се поклащаше в маранята. Камион, някъде в далечината. Изглеждаше малък, заради разстоянието. Квадратен и солиден. Камион със закрита каросерия, с пясъчен цвят.
— Сега гледай внимателно — каза Ричър.
Камионът измина разстоянието от километър и половина за една минута и профуча покрай тях. Малък, с две оси, обикновен и квадратен. Беше боядисан в пясъчнокафяво. На каросерията нямаше лого. Нямаше никакъв надпис.
Беше с канадски регистрационни номера, от провинция Онтарио.
— Искам да направя едно предположение — обади се Ричър. — Ще видим как този камион се връща на изток, след около деветдесет минути.
— Защо не? Ще разтовари и ще се прибере.
— Какво ще разтовари?
— Каквото има в него.
— Какво е то?
— Метални отпадъци за преработване.
— Откъде?
— Торонто е най-големият град в провинция Онтарио отвърна Вон. — Значи най-вероятно от Торонто.
Ричър кимна.
— Шосе 401 в Канада, магистрала 1–94 около Детройт, магистрала 1–75 от Толедо и магистрала 1–70 по целия път дотук. Голямо разстояние.
— Относително.
— Особено като се има предвид, че в Канада сигурно също си имат комбинати за преработване на метал. Освен това съм сигурен, че около Детройт и в целия щат Индиана е пълно с такива, а те са ни съседи. Тогава защо идват чак дотук?
— Защото комбинатът на Търман е специализиран. Ти сам го каза.
— Армията на Канада се състои от трима души и едно куче — каза Ричър. — Сигурно никога не си сменят оборудването.
— Повредени машини от войната?
— Канада не участва във войната в Ирак — каза Ричър. Имаха повече ум от нас.
— Тогава какво има в този камион?
— Предполагам, че няма абсолютно нищо.
Двамата зачакаха. В двете посоки минаха още много камиони, но те не бяха интересни. Бяха товарни камиони от щатите Небраска, Уайоминг, Юта, Вашингтон и Калифорния, натоварени с катастрофирали коли и ръждясали машини — бойлери, локомотиви и корабни части. Ричър ги поглеждаше, когато минаваха покрай тях, и отклоняваше поглед. Наблюдаваше най-вече източния хоризонт и следеше часовника в главата си. Вон излезе от колата и донесе папката, която беше прибрала в багажника. Извади документите от нея, обърна ги и ги подравни на коляното си. После наплюнчи палеца си и започна от най-старата страница. Датата беше отпреди по-малко от седем години. Беше ордер за поръчка на двайсет хиляди литра трихлоретилен, предплатени на „Киърни Кемикъл“ от „Търман Металс“. Втората страница беше същата. Третата също. Четвъртата страница беше от следващата календарна година.
— Шейсет хиляди литра за първата година — каза Вон. Това много ли е?
— Не знам — отвърна Ричър. — Ще трябва да оставим щатската лаборатория да прецени.
Поръчките през втората година бяха същите. Общо шейсет хиляди литра. На третата година поръчаното количество рязко се увеличаваше — пет отделни поръчки за общо деветдесет и пет хиляди литра. Поръчваха ново количество на всеки седемдесет и няколко дни. Увеличението на потреблението беше почти 67 процента.
— Началото на масираните военни действия — отбеляза Вон. — Първите разбити военни машини.
През четвъртата година потреблението оставаше деветдесет и пет хиляди литра.