— Добър вечер, приятели — каза Ричър.
— Увери ме, че си тръгваш — отвърна Търман.
— Промених решението си.
— Намираш се на чужда собственост.
— Най-вероятно.
— Трябва да си тръгваш.
— Това съм го чувал.
— И преди, и сега наистина го мисля, когато го казвам.
— Ще си тръгна, след като видя какво има в този кашон.
— Защо искаш да знаеш?
— Защото ми е любопитно каква точно държавна собственост изнасяш контрабандно всяка вечер.
Великанът от комбината се промъкна покрай крилото на самолета, излезе от хангара и застана между Ричър и Търман, по-близо до Търман. Двама срещу един, очевидно. Търман погледна право към Ричър над рамото на великана и каза:
— Пречиш.
Ричър си помисли, че Търман беше избрал интересна дума, за да опише ситуацията, в която се намираха.
— На какво точно преча? — попита той.
Великанът се обърна към шефа си.
— Да го изхвърля ли?
Ричър видя как Търман се замисли какво да отговори. По лицето му се четеше съмнение, все едно се опитваше да направи някакво по-дългосрочно пресмятане, което надхвърляше възможния положителен или отрицателен изход от кратко сбиване пред самолетния хангар. Все едно старецът играеше дълга партия и мислеше с осем хода напред.
— Какво има в кашона? — попита Ричър.
— Да се отърва ли от него? — попита великанът.
— Не, нека да остане — отвърна Търман.
— Какво има в кашона? — повтори Ричър.
— Не е държавна собственост — отвърна Търман. — А Божия.
— Бог ти носи метал?
— Не е метал.
Търман постоя неподвижен. После заобиколи помощника си, като продължаваше да носи кашона с две ръце пред тялото, като някой от влъхвите с техните дарове. Приклекна на колене и остави кашона в краката на Ричър, после се изправи и отново се отдръпна. Ричър сведе поглед. Теоретично погледнато, в кашона можеше да има бомба или можеше да го ударят по главата, когато приклекне да види какво има в него. Но реши, че и двете възможности не са особено вероятни. Инструкторите от школата във Форт Ръкър казваха: „Съмнявай се във всичко, но не прекалено.“ Прекалено многото съмнения водеха до параноя и невъзможност за действие.
Ричър приклекна до кашона.
Отвори капака.
И видя, че в кашона има намачкани вестници, в които беше положен малък пластмасов буркан — стандартно медицинско оборудване, стерилен, почти прозрачен, с капак на винт. За проба — за урина или някакъв секрет. Ричър беше виждал много такива.
И беше пълен до една четвърт с черен прах.
Прахът беше по-грубо смлян от талк и по-фин от сол.
— Какво е това? — попита Ричър.
— Пепел — отвърна Търман.
— От какво?
— Ела с мен и ще разбереш.
— Да дойда с теб ли?
— Ела с мен в самолета тази вечер.
— Сериозно ли говориш?
Търман кимна.
— Аз нямам какво да крия. И съм търпелив човек. Нямам нищо против да доказвам невинността си, отново и отново и отново, ако се наложи.
Великанът помогна на Търман да се качи и проследи как той се промъква в кабината през вратичката. После му подаде кашона. Търман го взе и го сложи на една от задните седалки. Великанът отстъпи и пусна Ричър да се качи сам. Ричър се приведе, влезе с краката напред и се вмъкна на мястото до пилота. Затръшна вратата и се завъртя на седалката, докато се настани толкова удобно, колкото изобщо му беше възможно, после си сложи колана. Търман също си сложи колана и натисна няколко бутона. Светнаха циферблати, задвижиха се помпи и целият самолет се напрегна и забръмча. После Търман натисна бутона на стартера, ауспухът се изкашля, витлото подскочи на четвърт оборот, двигателят изрева, витлото се завъртя както трябва и кабината се изпълни със силен шум и яростни вибрации. Търман освободи спирачките, натисна газта и самолетът се понесе напред — несигурно и колебливо, задържан от гравитацията. После излезе от хангара, като се полюшваше наляво и надясно. Навсякъде се разхвърча прах. Самолетът продължи по пистата за рулиране; витлото се въртеше бързо, а колелата — бавно. Ричър гледаше ръцете на Търман. Работеше с уредите по същия начин, по който възрастните мъже карат автомобил — отпуснат на седалката, с небрежни автоматични движения, максимално опростени от рутината.
Самолетът направи два тромави завоя и излезе в северния край на пистата за излитане и кацане. Светлините бяха включени. Търман застана в центъра на пистата, натисна газта, вибрациите се понесоха от кабината към двигателя и колелата под тях се завъртяха по-бързо. Ричър се обърна и видя как кашонът се плъзга назад по седалката от ускорението и спира в облегалката. Погледна напред и видя осветената пръст под тях и тъмното небе над тях. После самолетът изведнъж олекна, вдигна нос и хоризонтът потъна надолу. Самолетът мъчително започна да се изкачва в нощта, направи завой, Ричър погледна надолу и видя как угасват първо светлините на пистата, а после и светлините на хангара. Без тях почти нямаше какво да се гледа. Стената около комбината едва се виждаше — огромен бял правоъгълник в здрача.