Ричър прекъсна връзката. Пред него се появи град Ламар. Ниски тъмни сгради, висока водонапорна кула, осветена бензиностанция. Камионът под наем отби, за да зареди гориво. Ричър погледна таблото на събърбъна. Резервоарът беше пълен до половината. Беше голям резервоар. Но пък двигателят харчеше много, а му оставаха много километри. Ричър подкара след камиона към колонките. Откачи телефона от зарядното. Дисплеят показваше почти заредена батерия и съмнително покритие. Ричър го прибра в джоба на ризата си.
Колонките работеха, но касата беше затворена и тъмна. Човекът от камиона под наем пъхна дебитната си карта в един слот на колонката и я извади. Ричър използва своята карта и направи същото. Колонката се включи, Ричър избра обикновен безоловен бензин и с ужас се загледа в цифрите. Бензинът беше поскъпнал. И още как. Беше повече от три долара на галон, около долар за литър. Последния път, когато беше зареждал кола, цената беше три пъти по-ниска. Ричър кимна на шофьора на камиона, който му кимна в отговор. Беше млад, добре сложен мъж с дълга коса, облечен в тясна черна риза с къси ръкави и бяла якичка. И сигурно беше някакъв проповедник. Сигурно свиреше на китара.
Телефонът в джоба на Ричър звънна. Той остави маркуча в резервоара, обърна се и вдигна. Полицаят от Хоуп каза:
— Вон не вдига мобилния.
— Пробвай по радиостанцията — каза Ричър. — Тя е някъде навън с колата на шефа.
— Къде?
— Не съм сигурен.
— Защо Вон е навън с колата на шефа?
— Дълга история.
— Ти ли си онзи човек, с когото се движи в последно време?
— Просто й се обади.
— Тя е омъжена, нали знаеш?
— Знам. Обади й се.
Полицаят не прекъсна връзката и Ричър го чу как се обажда по радиостанцията. Изрече полицейския код, с който се изискваше незабавен отговор, и го повтори. После настъпи тишина. Чуваше се само пращене и вой, от нощните смущения високо в йоносферата. Фонов шум.
И нищо друго.
Вон не отговаряше.
61
Ричър излезе от бензиностанцията преди свещеника с камиона под наем и продължи на север с най-голямата скорост, на която беше способен старият събърбън. Пияният шофьор спеше до него. Алкохолът се процеждаше през порите на кожата му. Ричър отвори един прозорец. Хладният нощен въздух му помагаше да не заспи и да не се опияни от изпаренията, а свиренето на вятъра заглушаваше хъркането. На дванайсет километра северно от Ламар покритието на мобилния телефон отново изчезна. Ричър предполагаше, че няма да се появи отново, докато не се доближат до междущатската магистрала 1–70, а дотам имаше два часа път. Сега беше четири и половина сутринта. Щяха да пристигнат в Хоуп призори. Закъснение от пет часа, което може би щеше да се окаже само неудобство, а не катастрофа.
После обаче двигателят на събърбъна изгоря.
Ричър не беше специалист по автомобили. Не разбра, че ще стане така. Видя, че стрелката за температурата на двигателя се издигна с едно деление нагоре, но реши, че не е толкова важно. Предполагаше, че се дължи само на напрежението от дългото бързо каране. Но стрелката не спря дотам. Продължи да се изкачва чак до червената зона, а после опря в края на скалата. Двигателят изгуби мощност и през вентилационната система се понесе гореща влажна миризма. После под капака се чу приглушен трясък, от вентилационните отвори пред предното стъкло бликнаха пръски кафява емулсия и се размазаха по стъклото. Двигателят съвсем спря да работи и колата светкавично загуби скорост. Ричър отби към банкета и спря.
Не е добре, помисли си той.
Пияният шофьор продължаваше да спи.
Ричър слезе и застана пред капака. Вдигна длани, за да отрази част от светлината на фаровете към колата. Видя пара. И лепкава кафява течност, която капеше от всички възможни отвори. Гъста и пенлива. Смес от машинно масло и гореща вода. Значи беше скъсал уплътнителите. Катастрофа. Колата можеше да се поправи, но щяха да му трябват стотици долари и поне една седмица в сервиза.
Не беше добре.
Ричър се огледа и забеляза фаровете на товарния камион на един километър от себе си. Отиде до вратата на пътника, наведе се през заспалия шофьор и намери химикалка и някаква стара фактура в жабката. Обърна фактурата и написа на гърба: „Трябва да си купиш нова кола. Взех назаем мобилния ти телефон. Ще ти го върна по пощата.“ Подписа се: „Стопаджията“. После взе регистрационния талон на колата, сгъна го и го прибра в джоба си — за адреса на шофьора. Изтича петдесет метра на юг, излезе на шосето, вдигна ръце и зачака товарния камион. Светлината на фаровете го улови от петдесет метра разстояние. Ричър размаха ръце над главата си. Универсалният сигнал за проблем. Фаровете на камиона минаха на къси. Камионът намали скорост, както и очакваше Ричър. Самотно шосе, повредена кола и отчаян шофьор, като и двете бяха бегло познати на добрия самарянин зад волана на камиона.