Вон отпиваше от бутилираната си вода, гледаше в една точка пред себе си и се опитваше да свикне с новото положение, което в някои отношения беше по-добро от онова, което си беше представяла, но в други беше много по-лошо.
— Защо каза, че в комбината няма хъмвита? — попита тя.
— Защото в Пентагона има тясна специализация обясни Ричър. — Винаги са работили по този начин и винаги ще работят така. Комбинатът в Диспеър рециклира уран. Само толкова. Хъмвитата отиват на друго място. Някъде, където ги рециклират по-евтино. Защото те са по-лесни. По същество са просто бронирани коли.
— В Диспеър също изпращат коли. Нали ги видяхме в контейнера. Коли от Ирак или от Иран.
Ричър кимна.
— Точно това е третото заключение. Има причина тези коли да се изпращат в Диспеър.
— И каква е тя?
— Има само едно логическо обяснение. Обедненият уран не се използва само за брони. От него се правят и артилерийски снаряди, и снаряди за танкови оръдия. Защото е невероятно здрав и плътен метал.
— Е, и?
— Третото заключение гласи, че тези коли са улучени от амуниции, произведени от обеднен уран. Те са замърсени, така че трябва да се рециклират по специален начин. И трябва да се крият. Защото излиза, че използваме танкове и снаряди от обеднен уран срещу най-обикновени цивилни коли. Което вече е прекалено. И е много, много лоша реклама. Търман каза, че всяко правителство иска да скрие някои неща по политически съображения, и беше абсолютно прав.
— Какво става там, по дяволите?
— Не знам повече от теб — отвърна Ричър.
Вон отново вдигна чашата си. Ръката й спря, преди да достигне до устните, тя погледна водата така, все едно вече се съмняваше в нея, и я остави на масата.
— Разкажи ми какво знаеш за мръсните бомби — каза тя.
— Те са същите като чистите — отвърна Ричър. — Но са мръсни. Бомбата се взривява и създава силна сферична ударна вълна, която събаря всичко по пътя си и смачква на пюре по-меките обекти, например хората. Самото тяло на бомбата се пръсва на малки парчета, които се разхвърчават с ударната вълна като куршуми и нанасят допълнителни щети. Този ефект може да се подсили, като в самата бомба се постави допълнително шрапнел, например пирони или сачми. В мръсните бомби този шрапнел е от токсични метали — най-често радиоактивни отпадъци.
— Какви са резултатите?
— Въпросът е отворен. Когато се използва обеднен уран, експлозията при висока температура разпръсква радиоактивен прах, който със сигурност е много опасен. Създава проблеми със зачеването, спонтанни аборти, генетични дефекти. Повечето хора смятат, че самата радиация всъщност не е толкова опасна. Но, както вече казах, въпросът е отворен. Защото никой не знае със сигурност отговора. И точно тук е проблемът. Защото можеш да бъдеш абсолютно сигурна, че никой няма да иска да рискува. Неизвестният риск мултиплицира ефекта от бомбата на психологическо равнище. Класическо оръжие на асиметричната война. Ако в някой град се взриви мръсна бомба, този град ще бъде изоставен от жителите си, независимо дали наистина има нужда го правят.
— Колко голяма трябва да бъде бомбата?
— Колкото по-голяма, толкова по-добре.
— Колко уран ще трябва да откраднат?
— Колкото повече, толкова по-весело ще стане.
— Мисля, че вече са започнали да го крадат — каза Вон. — Нали снимахме онзи камион? Предната част на каросерията светеше по същия начин като стената на комбината.
Ричър поклати глава.
— Не. Онова беше нещо съвсем друго.
64
Ричър се обърна към Вон.
— Ела с мен в града. До мотела.
— Не знам дали искам да ме виждат с теб — отвърна тя. — Особено в мотела. Хората говорят.
— Но не лошо.
— Мислиш ли?
— Те са на твоя страна.
— Не съм толкова сигурна.
— Както и да е, утре заминавам. Нека си говорят още един ден.
— Утре?
— Може би и по-рано. Може да се наложи да остана още малко, за да се обадя по телефона. Но иначе свърших тук.
— На кого ще се обаждаш?
— На един номер — отвърна Ричър. — Не мисля, че някой ще вдигне.
— А всички други неща, които стават тук?
— Засега сме разбрали единствено, че Пентагонът тайно си пере мръсните ризи. Това не е престъпление.
— А какво има в мотела?
— Предполагам, че четвърта стая вече ще бъде свободна — отвърна Ричър.
Двамата тръгнаха пеш заедно във влажния предобед, изминаха две пресечки на север от улица „Пета“ до улица „Трета“ и още три на запад, до мотела. Подминаха рецепцията и продължиха покрай стаите. Вратата на четвърта стая беше отворена. Пред нея беше оставена количка на камериерка. Чаршафите на леглото бяха свалени, а кърпите от банята бяха натрупани на пода. Шкафовете бяха празни. Камериерката беше пуснала прахосмукачката.