— Мисис Роджърс е заминала — отбеляза Вон.
Ричър кимна.
— Нека да разберем кога и как.
Двамата се върнаха до рецепцията. Жената седеше на високото столче зад плота. Ключът от четвърта стая беше върнат на стената. Сега липсваха само два ключа — на Ричър, за стая дванайсет, и на Мария, за стая осем.
Жената се смъкна от столчето и се подпря на плота. Демонстрираше внимание и готовност да помогне. Ричър хвърли поглед към телефона зад нея и попита:
— Някой обади ли се на мисис Роджърс?
Жената кимна.
— Снощи, в шест часа.
— С добри новини?
— Изглеждаше много щастлива.
— А после какво стана?
— После тя се изнесе.
— И къде отиде?
— Извика такси, което да я закара до Бърлингтън.
— Какво има в Бърлингтън?
— Най-вече автобус, който отива до летището в Денвър.
Ричър кимна.
— Благодаря за помощта.
— Всичко наред ли е? — попита жената.
— Зависи от гледната точка — отвърна Ричър.
Ричър беше гладен и имаше нужда от още кафе, така че двамата с Вон продължиха още една пресечка на север и още една на запад, до закусвалнята. Вътре практически нямаше никой. Беше прекалено късно за закуска и прекалено рано за обяд. Ричър спря за миг, после се плъзна в сепарето, в което беше седнала Люси Андерсън в нощта, когато се запознаха. Вон седна срещу него, на мястото на Люси. Сервитьорката им донесе вода с лед и прибори. Поръчаха си кафе и Вон попита:
— Какво точно става?
— Всичките млади мъже — отвърна Ричър. — Какво е общото между тях?
— Не знам.
— Те са млади. И са мъже.
— Е, и?
— И са от щата Калифорния.
— Е, и?
— И единственият бял сред тях, когото сме виждали, имаше страхотен тен.
— Е, и?
— Седях точно тук с Люси Андерсън, в това сепаре каза Ричър. — Тя беше предпазлива и малко стресната, но, общо взето, се разбирахме. Поиска да ми види портфейла, за да провери дали не съм частен детектив. А после, когато споменах, че съм бил ченге, се паникьоса. Събрах две и две и реших, че мъжът й бяга от закона. И затова тя толкова се притесняваше. На следващия ден беше съвсем враждебно настроена.
— Има логика.
— После аз случайно видях нейния мъж в Диспеър и се върнах, за да проверя пансиона, където беше отседнал. Нямаше никой, но беше много чисто.
— Важно ли е?
— Това е най-важното — отвърна Ричър. — После пак видях Люси, след като мъжът й беше продължил. Тя каза, че имат адвокати. Говореше за хората в нейното положение. Звучеше така, сякаш е част от нещо организирано. Казах й, че мога да я проследя и така да стигна до нейния мъж, а тя отговори, че няма да постигна нищо.
Сервитьорката им донесе кафето. Две чаши, две лъжички и кана, пълна с току-що приготвено кафе. Тя напълни чашите и се отдалечи, а Ричър подуши парата и отпи от кафето си.
— Но през цялото време съм си го спомнял грешно каза Ричър. — Всъщност не казах на Люси Андерсън, че съм бил ченге. Казах й, че съм бил военно ченге. Точно затова се паникьоса. И точно затова в пансиона беше толкова чисто. Беше като казарма, подготвена за офицерска инспекция. Старите навици не умират. Хората, които са минавали оттам, са били войници. И Люси си е помислила, че ги следя.
— Дезертьори — каза Вон.
Ричър кимна.
— Точно затова Андерсън имаше такъв страхотен тен. Защото е бил в Ирак. Но не е искал да се върне там.
— А къде е сега?
— В Канада — отвърна Ричър. — Ето защо Люси не се притесняваше, че мога да я проследя. Няма смисъл. Нашата военна полиция няма юрисдикция в Канада. Тя е независима държава, която предлага убежище на бегълците.
— Онзи камион беше от Онтарио — каза Вон.
Ричър отново кимна.
— Онзи камион беше такси. Светлото петно на камерата не беше откраднат уран. Беше съпругът на мисис Роджърс, скрит в някакво тайно отделение. Видяхме топлината на тялото му, също както видяхме и шофьора. Бяха в едно и също зелено.
65
Вон мълча много дълго време. Сервитьорката два пъти идва при тях, за да напълни чашата на Ричър. Вон не докосваше своята.
— А каква е връзката с Калифорния? — попита накрая тя.
— Там сигурно има група от политически активисти, които организират бягството. Може би е основана от местни семейства, в които има военнослужещи. Изградили са система. Изпращат бегълците тук със законните доставки на метални отпадъци, а после техните канадски приятели ги прекарват на север през границата. Преди седем месеца в мотела в Диспеър е отседнала една двойка от Калифорния. Залагам десет срещу едно, че са били от организаторите, които са дошли да търсят съмишленици. И точно тези съмишленици охраняват цялата система. Точно те са разбили прозорците на твоя пикап. Решили са, че съм станал твърде любопитен, и са искали да ме изгонят.