Двамата с Вон я изведоха навън и я сложиха да седне на пластмасовия шезлонг, под прозореца на банята. Ричър взе шезлонга от стая номер девет, а Вон — от стая номер седем. Донесоха ги на бетонната веранда и ги наредиха в тесен триъгълник.
— Рафаел е бил морски пехотинец — каза Ричър.
Мария кимна. Не каза нищо.
— Два пъти е бил в Ирак и не е искал да ходи трети път. Така че преди почти четири седмици е избягал. Тръгнал е към Лос Анджелис. Сигурно е имал приятели там. Обаждаше ли ти се?
Мария мълчеше.
— Няма страшно, Мария — каза Вон. — Никой не може да те обвини в нищо.
— Обаждаше се — отвърна Мария. — През повечето дни.
— Как беше той? — попита Ричър.
— Изплашен. Изплашен до смърт. Страхуваше се да дезертира, но се страхуваше и да се върне там.
— Какво е станало в Ирак?
— С него? Всъщност нищо. Но е видял много неща. Каза ми, че хората, на които трябва да помагаме, стрелят по нас, а ние стреляме по хората, на които трябва да помагаме. Всички избиват всички останали. По най-лошия начин. Това го побъркваше.
— Така че е избягал. И повечето дни се е обаждал.
Мария кимна. Ричър продължи:
— Но после изведнъж е спрял — за два-три дни. Нали така?
— Изгуби си мобилния телефон. Постоянно пътуваше. За по-сигурно. После си намери друг.
— Как звучеше по новия телефон?
— Все още беше изплашен. Много притеснен. Дори по-лошо отпреди.
— А после какво стана?
— Обади ми се, за да ми каже, че е намерил някакви хора. Или някакви хора са го намерили. Трябваше да го закарат в Канада. През някакъв град в Колорадо, който се казва Диспеър. Каза ми да дойда тук, в Хоуп, и да чакам да ми се обади. А после да отида при него в Канада.
— Обади ли ти се от Диспеър?
— Не.
— А ти защо отиде при военната полиция?
— За да ги попитам дали не са го намерили и арестували. Притеснявах се. Но ми казаха, че никога не са чували за него. Те са от сухопътната армия, а той е от морските пехотинци.
— И ти се върна тук, за да почакаш още малко?
Мария кимна.
— Не е станало точно така — каза Ричър. — В Лос Анджелис са го арестували. Морските пехотинци са го настигнали. Не си е изгубил телефона. Просто е бил в ареста за два-три дни.
— Той не ми каза така.
— Не са му разрешили.
— Значи пак е избягал?
Ричър поклати глава.
— Предполагам, че е сключил сделка с тях. Морските пехотинци са му предложили избор. Пет години затвор в Левънуърт — или да работи под прикритие за тях, за да разкрият организацията за дезертьори, която урежда бягството им от Калифорния чак до Канада. Имена, адреси, описания, техники, маршрути, всичко. Той се е съгласил, а те са го върнали в Лос Анджелис и са го пуснали. Точно затова не са реагирали от военната полиция. Разбрали са какво става и са им наредили да не ти казват нищо.
— Къде е Рафаел сега? Защо не ми се обажда?
— Баща ми беше морски пехотинец — каза Ричър. Морските пехотинци имат код на честта. Разказвал ли ти е Рафаел?
— За частта, за флота, за Бог и за родината — каза Мария.
Ричър кимна.
— Това са нещата, на които морските пехотинци трябва да бъдат верни. Подредени по приоритет. Най-важното нещо за Рафаел е неговата част. Неговият взвод. Няколко момчета като него.
— Не разбирам.
— Според мен той се е съгласил на сделката, но не е можел да я изпълни. Не е бил в състояние да предаде момчетата като него. Мисля, че е заминал за Диспеър, но не се е обадил да докладва на морската пехота. Мисля, че се е скрил извън града, защото е бил в конфликт със себе си. Не е искал да разбере кой е замесен в организацията, защото се е страхувал, че после ще трябва да ги издаде. Крил се е в продължение на дни, в агония. Без вода и храна. Започнал е да халюцинира и е решил да се върне в Хоуп, да те намери и да потърси друг начин да избяга.
— Къде е тогава?
— Не е успял да стигне, Мария. Паднал е по средата на пътя. Рафаел е мъртъв.
— А къде е тялото?
— Хората от Диспеър са го прибрали.
— Разбирам — каза тя.
А след това, за втори път през последния час, Ричър видя жена да плаче. Вон я прегърна, а Ричър каза:
— Той е бил добър човек, Мария. Добро момче, което просто не е издържало повече. И в крайна сметка не е изменил на онова, в което е вярвал.
Ричър продължи да го повтаря отново и отново, по друг начин и с други думи, макар да знаеше, че това няма да помогне.
След двайсет минути Мария се наплака и Вон я заведе в стаята. После отново излезе при Ричър и двамата си тръгнаха заедно.
— Как разбра? — попита тя.
— Няма друго рационално обяснение — отвърна той.