Докато лежаха в намачканите чаршафи, Вон разглеждаше белезите на Ричър. Ръцете й бяха малки. Дупката от куршума на гърдите му беше прекалено голяма за върха на кутрето й. Безименният й пръст я запълваше по-добре. Всяка жена, която го беше виждала гол, оставаше очарована от този белег, с изключение на жената, заради която го беше получил. Тя беше предпочела да забрави за него. След един час заваля. Силен дъжд. Капките трополяха по покрива на хотела и по прозореца се стичаше вода. Ричър смяташе, че дъждът внушава уют. Беше му приятно да лежи на сухо и да слуша дъжда. След още един час Вон стана и отиде да си вземе душ. Ричър остана в леглото и прелисти Библията, оставена на нощното шкафче.
Когато се върна, Вон попита:
— Защо да има значение?
— Кое? — попита Ричър.
— Че Търман складира обеднен уран?
— Комбинацията не ми харесва — обясни Ричър. — Той вече има двайсет тона радиоактивни отпадъци и двайсет тона ТНТ И е голям ентусиаст на тема края на света. Снощи говорих с един свещеник. Той ми обясни, че тези хора направо нямат търпение. Самият Търман ми спомена, че се задават съдбоносни събития. Каза го самодоволно, сякаш вътре в себе си беше сигурен, че е вярно. Да не говорим, че целият град сякаш чака нещо да се случи.
— Търман не може да започне края на света. Краят на света ще дойде от само себе си.
— Тези хора са фанатици. Изглежда, си мислят, че могат да ускорят нещата. Опитват се да развъждат червени крави в Израел например.
— С какво ще помогне това? — озадачи се Вон.
— Не ме питай.
— Кравите не са опасни — настоя тя.
— Другото изискване е да има голяма война в Близкия изток.
— Вече си имаме такава.
— Явно смятат, че не е достатъчно голяма.
— Как може да стане по-зле? — попита тя.
— По много начини — отвърна Ричър.
— Лично аз не виждам как.
— Представи си, че се намеси още една държава.
— Да не са луди?
— Представи си, че някой стреля вместо тях.
— Как така?
— Представи си, че в Манхатън, Вашингтон или Чикаго гръмне мръсна бомба. Какво ще направим ние?
— Както ти каза, ще евакуираме града.
— А после?
— После ще разследваме.
Ричър кимна.
— Момчетата със защитните костюми ще претърсят останките. И какво ще намерят?
— Доказателства.
— И още как. Ще идентифицират веществата, от които е направена бомбата. Представи си, че намерят ТНТ и обеднен уран.
— Ще съставят списък с възможните места, от които могат да идват.
— Точно така. Всеки на света може да си купи ТНТ, но обедненият уран се намира по-трудно. Той е отпадъчен продукт от процес на обогатяване на урана, който се намира на около двайсет места в целия свят.
— Ядрените сили.
— Точно така.
— Да, но списък от двайсет заподозрени не върши никаква работа.
— Точно така — повтори Ричър. — Но нарочената жертва няма да поеме отговорност, защото нарочената жертва изобщо няма да знае нищо. А сега си представи, че ни побутнат в нужната посока.
— Как така?
— Спомняш ли си атентата в Оклахома Сити? Беше огромен взрив, но те веднага разбраха модела на камиона, с който са вкарали експлозивите в сградата. За броени часове. Нямат равни, когато трябва да се събират миниатюрни доказателства.
— И все пак, едно парченце обеднен уран прилича на всяко друго, нали така?
— Сега си представи, че си терорист, спонсориран от някоя държава в Близкия изток. Ще искаш най-добрите резултати от своя взрив, нали? Ако нямаш достатъчно уран, когато правиш бомбата, може да натъпчеш в нея и всякакви други неща, за да стане по-опасна.
— Какви неща?
— Парчета от разбити коли например — каза Ричър.
Вон замълча.
— Представи си, че момчетата със защитните костюми намерят парчета от автомобили пежо и тойота, които се продават само в някои държави. Представи си, че намерят парчета от ирански регистрационни номера.
Вон помълча още малко. После каза:
— Иран са ядрена сила. Непрекъснато се хвалят с реакторите си.
— Точно така — каза Ричър. — Какво ще стане тогава?
— Ще си направим определени заключения — каза тя.
— И после?
— После ще нападнем Иран.
— А след това?
— Иран ще нападне Израел. Израел ще отвърне на удара и всички ще се включат във войната.
— Съдбоносни събития — каза Ричър.
— Чиста лудост — каза Вон.
— Говорим за хора, според които червените крави ще възвестят края на света — напомни й той.
— Говорим за хора, които полагат специални усилия пепелта от войниците да бъде погребана както трябва напомни му тя.