— Нямаше да спят в хотела. Щяха да бъдат на гости у тях.
— Не и първия път. Той все още не ги е познавал. Може би втория път. И третия, и четвъртия, може би петия и шестия. Зависи колко усилия е трябвало да положат, за да го убедят. Между първото им посещение и поръчката на ТНТ от „Киърни Кемикъл“ са минали четири месеца.
— Той каза, че е било грешка в документацията.
— А ти вярваш ли му? — попита Ричър.
Вон не отговори.
— Четири телефонни обаждания — каза той. — След тях ще знаем със сигурност.
Двамата излязоха от хотела, върнаха се в шевролета и подкараха на запад, към края на града. На пет километра оттам виждаха светлините на комбината в дъждовната нощ — бледи, синкави и далечни, замъглени от водата, която се стичаше по предното стъкло. Наоколо тегнеше мрак. Те паркираха до бордюра пред последните къщи от града. Ричър се намести на седалката и извади от джоба си мобилния телефон, който беше взел назаем. След това извади и листа, който беше взел от финансовия отдел. Списъкът с номерата на новите мобилни телефони. Хартията беше подгизнала, така че трябваше да я разгъне много внимателно.
— Готова ли си? — попита Ричър.
— Не разбирам за какво — отвърна Вон.
Ричър набра третия номер в списъка. Чу сигнала в ухото си — два пъти, четири пъти, шест пъти, осем пъти. Едва тогава му отговориха. Един познат глас измърмори нещо. Мъжки глас, съвсем нормален като височина и тембър, но малко замаян и приглушен двойно — веднъж от грамадния гръден кош и втори път от мобилната връзка.
Великанът от комбината.
— Как си? — попита Ричър. — Кога се свести?
— Върви по дяволите — отвърна великанът.
— Може и да отида, а може и не. Не съм сигурен как точно стават тези неща. Все пак вие сте специалистите по религията.
Мъжът не отговори.
— Твоят приятел също ли се свести? — попита Ричър.
Мълчание.
— Ще взема да му се обадя, за да проверя — каза Ричър.
После затвори и набра втория номер от списъка. Телефонът звънна осем пъти, после едрият мъж вдигна.
— Извинете, грешка — каза Ричър и затвори.
— Какво точно правиш? — попита го Вон.
— Как се случи нещастието с Дейвид? — попита я Ричър.
— С бомба на шосето.
— Как са я детонирали?
— Предполагам, от разстояние.
Ричър кимна.
— Най-вероятно с радиостанция от най-близкото възвишение. И така, ако Търман наистина има бомба, как ще я детонира?
— По същия начин.
— Да, но не от най-близкото възвишение. Вероятно ще иска да бъде доста по-далеч от мястото, където ще избухне. Вероятно ще иска да бъде в друг щат. Може би тук вкъщи, в Колорадо, или в проклетата си църква. Така че ще му трябва много мощна радиостанция. Дори ще му се наложи да я направи по поръчка, за да бъде сигурен в нея. А това е много работа. Ето защо предполагам, че е решил да използва готова мрежа. Например на „Верайзън“, „Ти Мобайл“ или „Сингюлър“.
— Мобилна мрежа?
Ричър отново кимна.
— Най-добрият начин. Телекомите вече са инвестирали много време и пари, за да построят надеждни мобилни мрежи. Нали си гледала рекламите по телевизията? Много се гордеят с факта, че можеш да се обадиш от всяко място на всяко друго място. Някои компании дори предоставят безплатни минути за извънградски разговори.
— И номерът е в този списък?
— Логично е — каза Ричър. — Преди три месеца едновременно са се случили две неща. Търман си е поръчал двайсет тона ТНТ и четири нови мобилни телефона. На мен ми звучи като планирано действие. Вече е имал всичко останало, което му трябва. Предполагам, че е задържал единия телефон за себе си и е дал другите два на най-близките си хора, за да разполагат със сигурна връзка помежду си, извън обичайните си отношения. А четвъртият телефон според мен е вътре в онзи контейнер, свързан с детонатора. Мобилните телефони могат да извадят съвсем приличен волтаж от батериите си. А може да са сложили и допълнителна батерия, и допълнителна външна антена. Може би една от онези антени на покрива на камиона е любителска клетъчна антена, свързана с телефона.
— И ти смяташ да се обадиш на този номер?
— Без никакво колебание — отвърна Ричър.
Той набра първия номер от списъка. Телефонът звънна, после Търман вдигна — бързо и нетърпеливо, все едно очакваше обаждането.
— Прескочихте ли стената? — попита го Ричър. — Или още сте вътре?
— Вътре сме — отвърна Търман. — Защо ни звъниш?
— Схвана ли накъде бия?
— Четвъртият телефон беше на Ъндъруд. Той умря, така че няма да вдигне. Няма смисъл да му звъниш.
— Добре — отвърна Ричър.
— Колко време ще ни държиш тук?