От друга страна, шансовете изобщо да се измъкне от този лабиринт също не бяха високи. Докато втората полицейска кола блокираше източния край на главната улица, Хоуп си оставаше недостижима дестинация. Освен това Ричър предполагаше, че шевролетите от охраната на комбината са на поста си — западно от града. Предполагаше и още нещо — че в Диспеър не липсват съвестни граждани с лични автомобили с двойно предаване, които щяха да се движат много по-бързо извън пътя, отколкото старият пикап на Вон. Можеха да организират хайка, без да се напрягат особено.
Ричър зави наляво, колкото да не спира. Забеляза право пред себе си полицейската кола, която профуча през едно кръстовище. Движеше се от ляво на дясно. Ричър зави наляво по същата улица и видя полицейската кола в огледалото за обратно виждане, докато се отдалечаваше от него. Сега той караше на запад. Резервоарът беше пълен една четвърт. Ричър зави надясно на следващото кръстовище и продължи две пресечки на север, до главната улица. Излезе на изток по нея и погледна напред.
Втората полицейска кола си стоеше паркирана насред шосето, като блокираше и двете платна — беше на десет метра на изток от последната пресечка, точно зад универсалния магазин. Светлината на покрива мигаше в червено, като предупреждение за приближаващите коли. Беше почти пет метра и половина на дължина — една от последните наистина дълги коли, които се произвеждаха в Америка. Беше голяма, но от двете й страни до бордюра все пак оставаше малко празно място — метър и двайсет отпред и около един метър отзад.
Което не вършеше работа. Шевролетът на Вон беше широк почти метър и осемдесет.
Майсторите на тактическото шофиране от Форт Ръкър имаха една поговорка: „Не пускай смъртта на шосето — карай по тротоара.“ Ричър можеше да го направи. Можеше да мине покрай полицейската кола, ако качи двете колела на бордюра. Но какво му оставаше после? Състезание в продължение на двайсет километра, в което щеше да кара по-бавната кола.
Нямаше смисъл.
Той отново зави надясно и влезе в лабиринта от улици. Пак видя първия форд краун виктория да минава през едно кръстовище — този път се движеше от изток на запад, на три пресечки от Ричър. Той зави наляво, за да се отдалечи от него. Намали скоростта и започна да се оглежда за паркингите на някакви автокъщи за коли втора ръка. По филмите беше виждал как главният герой паркира в края на редицата от еднакви коли и ченгетата профучават покрай него, без да го забележат.
Но не видя никакви паркинги.
Всъщност не видя почти нищо. И със сигурност нищо, което да му върши работа. Мина покрай полицейското управление (два пъти), покрай магазина за хранителни стоки, фризьорския салон, бара, пансиона и стария хотел, които беше видял преди, докато отиваше към ресторанта, от който го изхвърлиха. Видя една църква, която се помещаваше на първия етаж на най-обикновена сграда. Беше на някаква странна християнска секта нещо за последните дни. Вон му беше споменала, че това е единствената църква в града и собственикът на комбината — феодалният господар на града — дори проповядва в нея. Сградата на църквата беше грозна, тухлена, със сплескана малка купичка на покрива, за да изглежда по-висока от съседните сгради. На купичката имаше гръмоотвод и медната лента, която го заземяваше на нивото на улицата, беше покрита с яркозелена ръжда. Беше най-колоритното нещо в целия Диспеър ярка вертикална ивица, която се открояваше на фона на всичко останало.
Ричър продължи напред. Оглеждаше се, но не виждаше нищо интересно. Щеше да се зарадва на някой сервиз за авто гуми, където да вдигнат стария шевролет. Там можеше да се скрие и същевременно да оправи колелата на Вон.
Но не видя никакви сервизи.
Затова продължи да кара напред, като от време на време завиваше наляво или надясно. През следващите три минути още три пъти видя първата полицейска кола — два пъти пред себе си и веднъж отзад, в огледалото. Мина още една минута, преди да я види за четвърти път. Ричър спря на едно кръстовище и полицейската кола се появи точно в същия момент — на изхода от улицата вдясно от него. Ричър и полицаят се озоваха един до друг, спрели колите си под прав ъгъл на три метра една от друга. Полицаят беше съшият, който го беше арестувал. Едър, тъмен, широкоплещест. Със светлокафява униформа. Той погледна към Ричър и се усмихна. Махна му да мине напред, все едно му отстъпваше предимството, защото Ричър пръв бе стигнал до кръстовището.
Ричър не беше добър шофьор, но не беше и глупав. Нямаше начин да остави полицая зад себе си, ако карат в една и съща посока. Рязко даде на заден ход и натисна газта. Полицейската кола се стрелна напред, за да не го изпусне. Ричър изчака полицая да стигне до средата на завоя, после рязко смени посоката и се промуши покрай него, броня до броня. После зави наляво, надясно и пак наляво, за да бъде сигурен, че се е измъкнал.