В този момент се оформи още едно видение, този път плод на мечтите му: Сюизън, с горда царствена осанка като шотландска кралица, поставила нежната си малка длан върху ръката му, го води надолу по стълбите на Роуард касъл, за да го представи на обитателите на Пъруикшир. Сюизън, която го нарича свой господар и го дарява със силни синове, за да управляват тези планински земи. Сюизън, мамена и използвана от Робърт Харпър. Сюизън, която се хвърля в обятията на Майлс, щом научава истината.
Беше жаден както никога преди в живота си. Студената бира облекчи желанието му да пие. Но гладът оставаше. Гладът за една червенокоса жена, която да може да нарече своя съпруга, за място, което да нарича свой дом, място в Шотландия, наречено Пъруикшир.
Младият мъж се изпълни с непоколебима решителност. Щеше да спечели сърцето на Сюизън Харпър и да я защити от Робърт, но първо щеше да завоюва на своя страна нейните хора.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Майлс стоеше на обсипания с камъни път, вперил поглед в простиращата се пред очите му гледка. На юг се намираше Глазгоу, на запад — Инвърнес, на север — Мъри Фърт, на изток — Роуард касъл. И Сюизън.
Откакто бе пристигнал преди две седмици, тя умело избягваше опитите му да останат насаме. Изглежда не знаеше нищо за участието на Робърт в кражбата на десените и всеки път, когато Майлс подхванеше темата, тя я сменяше. Младият мъж чувстваше в себе си, че жената, която обича, няма да му довери дори петак, камо ли сърцето си. Възнамеряваше да промени това положение, но първо трябваше да открие десените. Всяка нощ мълчешком бродеше из замъка, но усилията му оставаха напразни. Дали не ги държеше в стаята си? Тази мисъл го разсмя, тъй като ако зависеше от нея, той никога нямаше да стъпи там.
Зад него Дъндас даваше заповеди на мъжете, спрели да почистят древния път. Нащърбените камъни, свлекли се наскоро от подгизналия от дъждовете хълм, бяха задръстили прохода и направили невъзможно минаването през него. Един смел човек, нетърпелив да се добере до Роуард касъл и предстоящото празненство, бе отишъл да помоли за помощ. Бе отбил каруцата си встрани, с изкривена ос, а съпругата и децата му чакаха под близкия явор.
Челото на Майлс се покри с пот. Избърса я с ръкава на взетата под наем туника. Домашно тъканото платно бе меко и макар и дрехата да му бе голяма, тя бе по-удобна от всичко друго, което бе носил. Памучната туника, боядисана в пясъчен цвят и с избродирани малки кафяви магарешки бодили10, беше красиво ушита.
— Вземи да я носиш — бе казал Дъндас, когато му подаде рубашката. — Изглежда прилично и ще ти бъде много по-полезна от твоите френски копринени дрехи. — После понижи глас и добави: — Нищо не може да замени шотландските платове.
„Винаги се стига до това“ — помисли си Майлс. В шотландските планини карираната носия и традицията, която представлява тя, се ценяха по-високо от всичко друго. Сибийл Харпър бе говорила по този начин. Нито времето, нито кървавите битки бяха променили планинците. Дали не грешеше, като искаше да унищожи Maide dalbh? Дали не трябваше да ги опазят въпреки опасността, на която се излагаха?
Младият мъж обърна лице срещу вятъра, без да престава да съзерцава земята, която някога бе мислил за прекалено камениста. Скорци и дроздове се трудеха неуморно, за да осигурят храна за своите малки, писукащи в гнездата край близките брези и ели. Космати говеда с дълги рога, типична за този край порода, пасяха сладката цъфнала детелина, покрила откритите поляни. Ливадите бяха осеяни с див невен. Жълтите цветове образуваха такива чудновати фигури по повърхността, сякаш някой великан бе разпръснал семената срещу вятъра. Хълмовете сияеха в пурпурен цвят от зрелия пирен.