— Ще измисля такова име, че да не може да ме открие, дори да тръгне да ме търси.
Нели я погледна разбиращо.
Сюизън напрегна волята си, за да не я смъмри.
— Ще трябва просто да внимаваме и да дадем най-доброто от себе си. Много ми е приятно, че ще се прибера у дома червенокоса.
— Не се впрягайте, миледи, вий сте по-умна от повечето презрени англичани. Веднага, щом премахнем следите от боята по косите ви и времето се оправи, ще потеглим към дома.
Безмилостното време навън бе нищо в сравнение с бурята, която бушуваше в душата на Майлс. Дебела пелена от мъгла покриваше прозорците, но той отдавна вече не забелязваше какво става около него. Лондон бе като под бял похлупак вече втори ден, но това не го вълнуваше. В ума му имаше място само за чернокосото момиче, което се бе промъкнало в сърцето му, а след това се бе измъкнало потайно без дори да му каже „сбогом“.
Отвратен от поредния пристъп на самосъжаление, младият мъж запокити празната си чаша в студената камина. Кристалът се блъсна в мрамора и се пръсна на парчета, подобно на други десетина чаши. Купчината стъкла непрекъснато се увеличаваше в унисон с лошото му настроение.
Когато се бе събудил сам в леглото преди два дни, бе решил, че неговото шотландско момиче просто го изпитваше. Потънал в блажено задоволство след изпълнената с любов нощ, Майлс се бе засмял на предизвикателството й — да стане от леглото, без да му каже. По пясъчния часовник разбра, че е излязла от стаята само преди минути и реши, че е отишла долу да приготвя кифличките. Когато всичкият пясък падна в долната половина на часовника, той разбра, че няма за кога повече да отлага ставането си. Този спомен възпламени отново гнева му. Два дни в напразно търсене по скритите в мъглата лондонски докове и улици го бяха докарали почти до лудост.
— Мисля да променя баса си — каза Оли, който в този момент влезе в стаята и видя опустошението. — По всичко личи, че ще надживееш запасите ни от чаши.
Младият мъж се намръщи.
— Намерили ли са я?
Куксън се приближи до бюфета и наля бренди в две чаши.
— Заповядай — подаде едната на Майлс той. — С негова помощ новината ще ти се стори по-поносима.
— Престани с тези детинщини и ми кажи каквото знаеш! — изрева Майлс и изпи брендито на един дъх.
— Страхувам се, че вестите са и добри, и лоши.
Младият мъж се отпусна върху стола, който се бе превърнал в неговия пост през последните няколко часа. Заби ледения си поглед в Оли и зачака обясненията му.
Без да се смути ни най-малко, Куксън отпи от чашата си. Когато най-после я постави върху масата, на Майлс му идеше да се нахвърли отгоре му.
— Никой не я е виждал, но…
— По дяволите! — Младият мъж се изправи и започна да се разхожда напред-назад. — Цяла глутница моряци, които се чувстват като у дома си из пристанищата по целия свят, не могат да открият едно момиче с гарвановочерна коса!
— Част от новините са добри — побърза да добави Оли.
Майлс спря и се завъртя към него. Застина в очакване, вдигнал едната си вежда.
Управителят не се забави с отговора.
— Пристанището е все още затворено. Нито един кораб не се е отправил към шотландско пристанище, а хората, които поставихме по пътищата, също не са я виждали.
— И това трябва да ме окуражи, така ли? — избухна младият мъж.
Куксън повдигна рамене.
— Не особено, освен ако не ви заинтересува фактът, че преди час някаква femme seule5 си е купила билет за един от корабите за Абърдийн.
Ядосаният вид, който не бе напускал лицето на Майлс през последните два дни, внезапно изчезна.
— И защо — започна с измамно спокоен тон той, — трябва да се вълнувам от придвижването на някаква си бабичка?
— Не трябва, струва ми се — отвърна нехайно Оли, — ако е бабичка, но ако не е… — Тук управителят направи пауза. — Нека да изясним този въпрос — вдигна показалец във въздуха той. — А, сега вече разбрах. Казаха, че мис Маккензи, дамата, която купила билета, говорела с шотландски акцент… и не е стара.
— Как изглежда?
Управителят вдигна рамене.
— Капитанът каза, че носела боне и държала главата си непрестанно наведена.
Подобно на кръвожаден звяр, забелязал най-после жертвата си, Майлс се усмихна, но изражението му не предвещаваше нищо добро.
— Друга femme seule не си ли е купила билет за кораб, който отива към Шотландия?
— Нито към което и да е друго пристанище. Поне не шотландка. Началникът на пристанището бе съвсем сигурен и дори ми показа списъка на пътниците.
Усмивката на Майлс придоби отмъстителен привкус — ловът беше към края си.
Оли отиде да напълни отново чашите. Когато се бе отдалечил на безопасно разстояние, рече: