Как изобщо това дете бе успяло да оживее само из лондонските улици?
Изтощението даде възможност на спомените да го завладеят. През първите години от неговия живот дом му бяха мръсните конюшни. От всички страни се движеха сенки, всяка една от тях твърдо решена да плени малкото момче преди да е станало мъж. Бе се крил в тъмните улички, треперещ от страх, и бе чакал, тъй като зрелостта означаваше сигурност. Когато станеше достатъчно висок, дяволите също несъмнено щяха да го отминават.
Червата му закъркориха и това му напомни, че е гладен. Въображението му се мяташе от една опасност към друга. Гърлото го болеше от неизречените молби за милост, но никога нямаше да се пречупи дотолкова, че да моли. Никога повече!
Въздъхна тежко и се обърна с гръб към каменната стена. Момчето бе оцеляло въпреки лишенията и опасностите. Сега мъжът бе изправен пред нов ужас. Колко ли други хора бяха страдали в тази крепост, наречена Тауър ъф Ландън7? Огледа се. По стените на Бошан Тауър бяха издълбани доказателства за предишни нещастия.
Част от външната стена, която ограждаше прочутата с печалната си слава Уайт Тауър, Бошан бе лишавала от свобода видни граждани в продължение на стотици години. Известните братя Дъдли бяха издълбали своите знаци в тухлените стени — рози за Мелроуз, граф Уоруик, дъбови листа за Робърт, граф Лестър, шибои за Гилдфорд и орлови нокти за Хенри.
Семейните стенописи бяха тъжен епитаф, цветята и растенията, издълбани върху грубия камък, изглеждаха съвсем неуместни на Майлс. Бошан Тауър бе ужасяващо студено и самотно място, абсолютно неподходящо да служи като платно за изображение на живи същества.
В едно от тях обаче откри изпълнена с тъга утеха. Когато мислите за неустановеното положение, в което се намираше, станеха прекалено тежки, младият мъж насочваше поглед към простичкото послание на злочестия Гилдфорд Дъдли, обезглавен преди два века. Край западния прозорец бяха издълбани четирите букви от името на любимата му съпруга Джейн, била кралица на Англия в продължение на девет дни. Ако трагичната им смърт бе показателна за английското правосъдие, то тогава Майлс го чакаше дълъг престой в Тауър и изминаване на неприятното разстояние до ешафода.
Предателството си бе предателство в Англия. Дъдли и Джейн били обвинени, че почитат своя Бог по начин, който не се нравел на Кървавата Мери. Крал Джордж изглеждаше аматьор в сравнение с нея. Джордж обаче щеше да поиска разплата по типичния за него начин, така че съдбата на Майлс висеше на тънката нишка на доказателството.
Младият мъж започна да блъска с юмруци по стената, като едвам се сдържаше да не закрещи от ярост. Доколко безгрешно бяха осъществили замисъла си Мора и Робърт? Опитваше се да си я представи как изпълнява своята част от плана, как бърза в мрака, за да скрие в дома му съоръженията за десените. Образът обаче не се получаваше. Въпреки това не виждаше кой друг, освен тя, бе помогнал на Робърт.
Дали драгуните бяха открили наистина безценните Maide dalbh? Ако бе станало така, тогава съдбата на Майлс бе решена. Странността на цялата тази работа беше ирония на съдбата. Бе поразен от ужасния обрат в живота си. Едуард го бе приютил в дома си, Сибийл се бе отнасяла към него като към свой син, а сега съкровището й щеше да го прати в гроба.
— Тези десени ще донесат само неприятности, помни ми думите — бе заявил преди години Едуард Харпър. — Понякога ми се струва, че ако трябва да избира, тя би ги предпочела пред мен. И, кълна се в светиите, нямам смелост да опитам да разбера дали съм прав.
Тъжното признание сега приличаше на предупреждение, макар и закъсняло.
Къде бяха сега десените?
Майлс изпъна пръсти, за да спре треперенето на ръцете си. Да, десените наистина носеха неприятности, замислени от един алчен хомосексуалист и едно чернокосо момиче, сигурно дъщеря на самия дявол. Младият мъж изгаряше от желание някак си Мора да се озове пред него, за да изтръгне истината от нея. Истината и причините. Защо, мили Христе, го бе използвала така?
Болката ставаше по-силна всеки път, когато помислеше за Мора. Предателството й обаче не бе единствената причина за мъката му. Сърцето му изгаряше от желание да усети близо до себе си ударите на нейното сърце. Ушите му копнееха да чуят гласа й. Очите му жадуваха да зърнат лицето й, поруменяло от страст или от радост. Нейното предателство бе най-жестокото, така че най-логичното нещо бе да я мрази. И той се опитваше, да изпитва към нея друго освен презрение, бе равносилно да признае слабостта си. Защо тогава продължаваше да я желае? Разбитото му сърце знаеше отговора, но на кормилото стоеше гордостта му.