— Къде ли този глупак е оставил скапаната табакера?
Не го виждах, но предположих, че е обикновен войник, който изпълнява неохотно заповедта да вземе предмет, забравен от Серано или Бернхарт — не разбрах към кого момчето отправи епитета. След няколко секунди отново стана тъмно и тихо, но не събрах достатъчно смелост, за да изляза в коридора. За втори път в живота си намерих спасение, като прескочих през прозореца.
Върнах се в градината и за моя изненада, заварих Маркъс Логан да разговаря оживено с Бейгбедер. Опитах се да отстъпя, но беше твърде късно: той вече ме бе видял и ме викаше при тях. Приближи се, като се опитвах да прикрия нервността си — след това, което току-що се бе случило, срещата отблизо с висшия комисар щеше да ми дойде в повече.
— Значи вие сте красивата приятелка модистка на моята Розалинда — каза той и ми се усмихна.
В едната си ръка държеше пура, а с другата фамилиарно обгърна раменете ми.
— Радвам се да се запозная най-после с вас, скъпа. Жалко, че Розалинда се чувства неразположена и не можа да се присъедини към нас.
— Какво й е?
С ръката, с която държеше пурата, той описа кръг пред корема си.
— Проблеми със стомаха. Появяват се, когато е напрегната, а тези дни бяхме толкова заета с нашия гост, че тя горката, нямаше почти минута спокойствие.
С жест подкани Маркъс и мен да доближим главите си до неговата и каза с тих съзаклятнически тон:
— Слава богу, баджанакът утре си заминава. Мисля, че съм неспособен да го изтърпя още един ден.
Довърши признанието си със звучен смях и ние също се разсмяхме престорено.
— Е, драги мои, трябва да ви оставя — каза той, като погледна часовника си. — Много ми е приятно с вас, но дългът ме зове; сега следват химните, речите и всички останали церемонии, несъмнено най-скучната част. Когато можете, отидете да видите Розалинда, ще се радва да я посетите. Вие също я навестете, Логан! Компанията на един съотечественик сигурно ще й се отрази добре. Може да вечеряме някой път четиримата, когато всички се поотпуснем малко. Бог да пази краля! — добави той на сбогуване, като вдигна ръка с театрален жест. И веднага след това, без да каже дума повече, се обърна и си тръгна.
Няколко секунди наблюдавахме мълчаливо как се отдалечава — затруднявахме се да намерим подходящи думи, с които да охарактеризираме странния мъж, който току-що ни беше напуснал.
— Търся ви от един час, къде се изгубихте? — попита най-после журналистът, като все още следеше с поглед висшия комисар.
— Решавах проблемите ви, нали ме помолихте за нещо?
— Това означава ли, че сте видели какво си предаваха от ръка на ръка?
— Нищо особено. Семейни снимки.
— Виж ти какъв лош късмет.
Говорехме, без да се гледаме — и двамата се бяхме вторачили в гърба на Бейгбедер.
— Но научих други неща, които може би ви интересуват — казах аз.
— Например?
— Споразумения. Размени. Сделки.
— За какво?
— Антени — поясних аз. — Големи антени. Три. Сто метра високи, марка „Електро-Зоне“. Германците възнамеряват да ги инсталират, за да наблюдават въздушния и морския трафик в протока и да неутрализират присъствието на англичаните в Гибралтар. Преговарят за монтирането им до развалините на Тамуда, на няколко километра от тук. Срещу изричното разрешение на Франко армията на националистите ще получи значителен кредит от германското правителство. Цялата сделка ще се извърши чрез компанията HISMA77; главен съдружник в нея е Йоханес Бернхарт, с когото Серано сключи споразумението. Опитват се да държат Бейгбедер настрана, искат да скрият от него сделката.
— My goodness78 — прошепна той на родния си език. — Как успяхте да научите всичко това?
Все още не се поглеждахме вниманието на двамата беше привидно погълнато от висшия комисар, който вървеше сред поздравяващите го хора към тържествено украсената трибуна, където някой инсталираше микрофон.
— Случайно се оказах в същата стая, където сключиха сделката.
— Сключили са сделката пред вас? — попита той недоверчиво.
— Не, не се тревожете. Не ме видяха. Това е дълга история, ви я разкажа друг път.