Портиерът на сградата ми връчи първото съобщение. Момичетата, които щяха да работят при мен, пристигаха на следващата сутрин. Дора и Мартина дойдоха заедно, разликата във възрастта им беше две години. Приличаха си и същевременно се различаваха, сякаш се допълваха една друга. Дора имаше по-хубаво телосложение, Мартина — по-хубави черти. Дора изглеждаше по-умна, Мартина — по-нежна. Харесах и двете момичета. Не харесах дрехите, с които бяха облечени, лицата, издаващи продължително гладуване, и затворения им характер. За щастие и трите неща се оказаха лесно преодолими. Взех им мерки и бързо уших две елегантни униформи — те първи се възползваха от запасите от платове, докарани от Танжер. Дадох им няколко банкноти от плика на Хилгарт и ги изпратих на пазара Ла Пас да купят хранителни продукти.
— А какво да купим, госпожице? — попитаха с широко отворени очи.
— Каквото намерите, говори се, че няма голям избор. Каквото решите, нали ми бяхте казали, че умеете да готвите? Хайде, вървете.
Сковаността им не изчезна веднага, но с времето постепенно се стопи. Какво ги плашеше, каква беше причината за тази недоверчивост? Всичко. Това, че работеха за чужденка, дошла от Африка, каквато се предполагаше, че съм, внушителната сграда, в която се намираше новото ми жилище, страхът от непознатата обстановка ведно изискано шивашко ателие. Постепенно обаче свикнаха с новия си живот — с жилището и ежедневните си занимания, с мен. Оказа се, че на Дора, по-голямата, шиенето й се удава и тя скоро започна да ми помага. Докато Мартина беше от породата на Жамила и на мен в младите ми години — обичаше да излиза, да изпълнява поръчки, непрекъснато да снове насам-натам. Двете си разпределяха домакинската работа, бяха делови и дискретни, добри момичета, както се казваше по онова време. Веднъж споменаха за Бейгбедер. Никога не им казах, че го познавам. Наричаха го дон Хуан. Спомняха си за него с обич, свързваха го с Берлин, с едно отминало време, от което им бяха останали смътни спомени и владеенето на езика.
Всичко протече според очакванията на Хилгарт. Или почти. Пристигнаха първите клиентки, някои бяха очаквани, други — не. Сезонът бе открит от Глория фон Фюрстенберг, красива, величествена, с черна корона от сплетена на дебели плитки коса, която й придаваше вид на ацтекска принцеса. Очите й заискриха, когато видя платовете. Разгледа ги, опипа ги, прецени ги. Отхвърли някои бързо и изпробва ефекта на други върху тялото си. С опитна ръка избра измежду по-евтините онези, които най-много и отиваха. Прегледа също списанията, като се спря на моделите, които подхождаха на фигурата и стила й. Тази мексиканка с немска фамилия, знаеше отлично какво иска, така че не се обърна към мен за съвети; нито аз си направих труда да й ги предложа. Накрая избра една туника от органза в шоколадов цвят и вечерно палто от отоман86. Първия ден дойде сама и говорихме на испански. На първата проба доведе една приятелка — Анка фон Фрис, която ми поръча дълга рокля от крепжоржет и наметка от червено кадифе, украсена с щраусови пера. Веднага щом ги чух да говорят на немски, извиках Дора. Добре облечено, добре нахранено и добре сресано, момичето нямаше нищо общо с изплашеното врабче, което дойде със сестра си преди няколко седмици — беше се превърнало в стройна и мълчалива помощница, която мислено отбелязваше това, което успееше да чуе, и излизаше дискретно на всеки няколко минути, за да запише подробностите в една тетрадка.
— Обичам да водя подробен отчет за всичките си клиентки — бях я предупредила аз. — Искам да разбера какво говорят, за да знам къде ходят, с кого излизат и какви планове имат. По този начини се надявам да спечеля нова клиентела. Аз имам грижата за това, което се говори на испански, но което се говори на немски, е ваша задача.
Дори това следене на клиентките да се бе сторило странно на Дора, тя не го показа с нищо. Вероятно бе помислила, че е нещо логично, обичайно при тази толкова нова за нея работа. Но в действителност не беше. Изобщо не беше нужно. Да се записват сричка по сричка имената, длъжностите, местата и датите, които клиентките споменаваха, беше необичайна задача, но ние го правехме ежедневно, прилежно и методично като усърдни ученички. Вечерта аз преглеждах моите записки и записките на Дора, извличах информацията, която смятах, че представлява интерес, свеждах я до кратки изречения и накрая я записвах със знаците на морзовата азбука в обратен ред, като дългите и късите тирета следваха правили вълнообразните линии на кройките, които никога нямаше да станат част от някоя завършена дреха. Късно след полунощ листовете с написаните на ръка бележки се превръщаха в пепел с помощта на обикновена кибритена клечка. На следващата сутрин нямаше и следа от написаното, но имаше съобщения, скрити в контурите на някой ревер, колан или платка на рокля.
86
Плат с диагонален рипсен ефект; обикновено вълнен, но понякога се произвежда и от памук и коприна. — Б.р.