— Отговарят ли на очакванията ви?
Гласът на Мануел да Силва прозвуча зад гърба ми. За няколко секунди, може би минута, бях забравила за него и за неговия свят. Удоволствието, което изпитах, когато се уверих в красотата на платовете, когато усетих тяхната мекота и си представих готовите дрехи, ме беше откъснало за миг от реалността. За щастие не се наложи да хваля престорено стоката, която ми предлагаше.
— Надхвърлят ги. Прекрасни са.
— Тогава ви съветвам да вземете колкото се може повече метра, защото се опасявам, че скоро ще ги изкупят.
— Толкова голямо ли е търсенето?
— Така предполагаме. Макар и не точно за дрехи.
— А за какво друго? — попитах изненадано.
— За много по-належащи нужди в тези времена — за войната.
— За войната? — запитах аз, като се престорих на учудена. Знаех, че в други страни е така, Хилгарт ме беше предупредил в Танжер.
— Използват коприната за изработка на парашути, за предпазване на барута и дори за велосипедни гуми.
Изсмях се престорено.
— Какво безразсъдно разхищение! От коприната, необходима за един парашут, могат да се ушият поне десет вечерни тоалета.
— Да, но времената са трудни. А воюващите страни скоро ще са готови да платят добра цена за тях.
— А вие, Мануел, на кого ще продадете тази красота на германците или на англичаните? — попитах шеговито, сякаш не приемах сериозно думите му. Самата аз се учудих от наглостта си, но той прие шегата.
— Ние, португалците, поддържаме традиционни търговски връзки с англичаните, макар че в тези смутни времена никога не се знае… — Довърши обезпокоителния си отговор със смях, но преди да разтълкувам думите му, той отклони разговора към по-практични и близки теми. — Тук има папка с подробни данни за платовете: справки, качество, цени — с една дума, обичайното — каза, като се приближи до писалището си. — Вземете я в хотела, разгледайте я и когато направите избора си, попълнете формуляр за поръчка и аз ще се погрижа да ви доставят всичко директно в Мадрид; ще го получите за по-малко от седмица. Можете да извършите плащането от там при получаването на стоката, за това не се безпокойте. И не забравяйте да свалите двайсет процента отстъпка от цената на всеки артикул — жест от страна на компанията.
— Но…
— А тук — добави той, като не ме остави да се доизкажа — имате друга папка със списък на местните доставчици на артикули и стоки, които може да ви заинтересуват. Конци, галантерия, копчета, кожи… Позволих си от ваше име да ви уредя срещи с всички тях; ето това е графикът ви, в това каре: този следобед ще ви чакат братята Соареш, имат най-добрите конци в Португалия; утре, петък сутрин, ще ви приемат в „Каза Барбоза“, където изработват копчета от африканска слонова кост. В събота сутринта имате посещение при кожаря Алмейда и това е всичко до следващия понеделник. Но се пригответе, защото седмицата ще започне отново с много срещи.
Разгледах изпълнения с квадратчета лист и скрих изненадата си от отлично свършената работа.
— Виждам, че освен неделята, вие сте оставили свободен и утрешния следобед — казах, без да вдигам поглед от листа.
— Грешите.
— Едва ли. В графика мястото е празно, вижте.
— Наистина е празно, защото помолих секретарката си да го остави така, но съм предвидил нещо, с което да го запълним. Бихте ли вечеряли утре с мен?
Взех от него втората папка, която той продължаваше да държи в ръце, и не отговорих. Първо разгледах съдържанието й: няколко страници с имена, данни и цифри, които се престорих, че изучавам с интерес, макар че в действителност само прокарах поглед по тях, без да се спирам на никое от тях.
— Добре, приемам — потвърдих, след като изчаках да минат няколко дълги секунди. — Но само ако ми обещаете нещо.
— Разбира се, стига да е във възможностите ми.
— Условието ми е следното: ще вечерям с вас, ако ми обещаете че нито един войник няма да скочи във въздуха с тези прекрасни коприни, вързани на гърба му.
Той се разсмя весело и установих за пореден път, че се смее прекрасно. Мъжествено, силно и едновременно с това елегантно. Спомних си думите на съпругата на Хилгарт: Мануел да Силва наистина беше привлекателен мъж. И тогава сянката на Маркъс Логан премина пред очите ми с бързината на комета.