— С мен, момиче, с мен.
Издържах вечерята със свит на топка стомах. Преди това хазяйката не успя да ми обясни нищо, защото веднага щом ми съобщи новината, в трапезарията влязоха сестрите, коментирайки възторжено освобождаването на крепостта Алкасар в Толедо. Скоро към тях се присъединиха останалите гости, като едните ликуваха, а другите изразяваха разочарованието си. Жамила започна да слага масата и на Канделария не й оставаше друго, освен да отиде в кухнята, за да се погрижи за вечерята: задушен карфиол и омлети от по едно яйце; всичко икономично, всичко меко, да не би на гостите да им хрумне да повторят подвига на фронта, като се замерят по главата с кокалите от пържолите.
Вечерята премина сред неизбежните словесни престрелки и двата фланга бързо се оттеглиха от коридора. Жените и подобният на кашалот Пакито се отправиха към стаята на сестрите, за да чуят вечерната реч на Кейпо де Ляно19 по Радио Севиля. Мъжете отидоха в „Унион Меркантил“, за да изпият последното кафе за деня и да поговорят за развитието на войната. Жамила вдигаше масата и аз се готвех да й помогна да измие чиниите в коритото, когато Канделария, с властно изражение на мургавото си лице, ми посочи коридора.
— Отиди в стаята си и ме чакай там, аз ще дойда след малко.
Дойде след две минути, през които успя набързо да си облече нощницата и пеньоара, да провери от балкона, че мъжете вече са се отдалечили до улица „Интендансия“, и да се увери, че жените са напълно погълнати от налудничавото красноречие на генерала метежник по радиото: „Добър вечер, господа! Горе главата!“. Аз я чаках, приседнала на ръба на леглото, на тъмно, неспокойна, нервна. Когато я чух да идва, изпитах облекчение.
— Трябва да поговорим, момиче. Двете трябва да поговорим много сериозно — каза тя тихо, като седна до мен. — Да видим — готова ли си да отвориш ателие? Готова ли си да бъдеш най-добрата модистка в Тетуан, да шиеш дрехи, каквито тук никой досега не е шил?
— Разбира се, че съм готова, Канделария, но…
— Никакво „но“. Сега ме чуй добре и не ме прекъсвай. Ето какво: след срещата с германката във фризьорския салон на моята приятелка поразпитах тук-там и се оказа, че напоследък в Тетуан пребивават хора, които не са живели тук преди. Както се е случило на теб, на кльощавите сестри, на Пакито и дебелата му майка и на Матиас с мазилата му за коса. Заради въстанието всички сте останали тук, хванати като мишки в капан, без да можете да прекосите протока и да се върнете у дома. Е, има и други хора, на които им се е случило горе-долу същото. Но не са стадо голтаци, каквито ми се паднахте на мен, оказва се, че са хора с възможности. Хора, които преди ги е нямало, но сега са тук, разбираш ли какво ти говоря? Има една много известна актриса, която е дошла с трупата си и е била принудена да остане. Има доста чужденки, най-вече германки, които, както се говори, заедно с мъжете си са помагали на армията да изведе войските на Франко на полуострова. Както виждаш, има, немного наистина, но достатъчно, за да получиш работа, ако ги спечелиш за клиентки, защото си нямат постоянна шивачка, нали не са от тук. И най-важното — разполагат с пари и понеже са чужденки, не ги е грижа за войната, с други думи, искат да се забавляват и докато трае суматохата, няма да се обличат с парцали и да се тормозят кой ще спечели поредната битка, схващаш ли, душко?
— Схващам, Канделария, разбира се, че схващам, но…
— Шшшт! Качах, че не искам да ми възразяваш, докато не свърша да говоря! Да видим: това, което ще ти трябва, и то още сега веднага, е едно шикозно помещение, където да предложиш на клиентелата си най-доброто. Кълна се в паметта на моите покойници, в живота си не съм виждала някой да шие като теб, така че трябва да се захванем час по-скоро за работа. Да, знам, че нямаш пукната пара, но Канделария е насреща.
— Но вие също нямате пари. По цял ден се жалвате, че не стигат дори за да ни нахраните.
— Вярно е, хич не съм добре с парите: напоследък е много трудно да се намери стока. На граничните постове са поставили въоръжени до зъби войници и няма начин да преминеш през тях и да стигнеш до Танжер, за да търсиш стока, ако нямаш сума ти пропуски, които никой няма да даде на моя милост. Още по-сложно е да стигнеш до Гибралтар. Протокът е затворен и военните самолети летят ниско над земята, готови да бомбардират де що мръдне. Имам обаче нещо, срещу което ще намерим пари, за да отворим ателието; нещо, което за пръв път в скапания си живот съм получила, без да го търся, и за което дори не трябва да излизам от къщи. Ела да ти го покажа.
19
Гонсало Кейпо де Ляно (1875–1951) — испански генерал, един от водачите в преврата срещу Втората република. — Б.р.