И тя се запъти към ъгъла, където беше купчината ненужни вехтории.
— Преди това огледай коридора и се увери, че сестрите още слушат радио — нареди ми шепнешком.
Когато се върнах с утвърдителен отговор, тя вече бе преместила клетките, кошницата, нощните гърнета и легените. Пред нея беше само сандъкът.
— Затвори вратата, пусни резето, запали лампата и се приближи — заповяда ми властно, леко повишавайки тон.
Голата крушка на тавана внезапно освети стаята с мъртвешка светлина. Когато отидох при нея, тя вече бе вдигнала капака. На дъното на сандъка имаше само къс от смачкано и мръсно одеяло. Вдигна го внимателно, почти грижовно.
— Погледни.
Гледката ме накара да занемея. Сърцето ми замря, дъхът ми секна. Куп тъмни пистолети — десет, дванайсет, може би петнайсет, може би двайсет бяха безредно поставени на дъното на сандъка, с насочени във всички посоки дула, подобно на заспал взвод убийци.
— Видя ли ги? — прошепна тя. — Ще затворя. Дай ми вехториите, ще ги поставя отгоре. Ти угаси лампата.
Гласът на Канделария, макар и тих, си беше все същият; що се отнася до мен, шокът от това, което току-що бях видяла, ми отне дар словото за доста време. Отново се върнахме при леглото и тя заговори шепнешком:
— Някои може да си мислят, че въстанието е избухнало неочаквано, но това е лъжа. Знаеше се, че се готви нещо сериозно. Нещата се подготвяха от доста време, и то не само в казармите и в Ляно Амарильо. Говори се, че дори в казино „Еспаньол“ е имало цял арсенал, скрит зад тезгяха, но един господ знае дали е вярно или не. През първите седмици на юли тук, в тази стая, бях настанила един митнически агент, който чакаше назначение или поне така разправяше. На мен ми се струваше подозрителен, честно казано, защото според мен този мъж изобщо не беше митнически агент, нито приличаше на такъв. Но аз никога не разпитвам, защото самата не обичам някой да си вре носа в работите ми, затова му оправях стаята, сервирах му топла храна на масата и всичко беше мирно и тихо. След осемнайсети юли повече не го видях. Може да се е присъединил към въстанието, може да е тръгнал пеш през териториите на кабилите20 към френската зона, може да са го отвели на Монте Ачо и да са го разстреляли призори нямам никаква представа какво е станало с него, нито поисках да проверя. Въпросът е, че след четири-пет дни ми изпратиха едно лейтенантче за вещите му. Дадох му — без да го питам нищо каквото имаше в гардероба му, казах му: „Бог да ви пази“, и сметнах въпроса с агента за приключен. Но когато Жамила почистваше стаята за следващия гост и почнала да мете под леглото, чух я да крещи, сякаш бе видяла самия дявол с тризъбеца в ръка или каквото там носи дяволът на мюсюлманите. Оказа се, че в ъгъла, в дъното, беше разровила с метлата купчината пистолети.
— И тогава вие ги видяхте и ги скрихте? — попитах аз с глас, който едва се чуваше.
— А какво да направя? Да хукна да търся лейтенанта в батальона му, когато всичко ври и кипи?
— Можело е да ги дадете на комисаря.
— На дон Клаудио? Ти не си с всичкия си, момиче!
Този път аз изисках тишина и дискретност с едно звучно „шшшт“.
— Как ще дам на дон Клаудио пистолетите? Какво искаш, да ме тикне до живот зад решетките? И без това ме държи пол око. Задържах ги, защото бяха в къщата ми, а освен това митническият агент изчезна, без да ми плати за петнайсет дни, така че оръжия бяха един вид плащане в натура. Това струва много, момиче, особено в днешно време, така че пистолетите са мои и мога да правя с тях каквото си искам.
— И смятате да ги продадете? Може да е много опасно.
— И още как, разбира се, че е опасно, но парите ни трябват, за да отворим ателието.
— Не мога да повярвам, Канделария, че ще се забъркате в тази каша само заради мен…
— Не, скъпа, не — прекъсна ме тя. — Нека да ти обясня. В кашата няма да се забъркам сама — ще се забъркаме и двете. Аз ще се погрижа да намеря купувач за стоката и с това, което ще получа за нея, ще отворим ателието ти и ще делим поравно.
— А защо не ги продадете и не живеете с полученото, без да ми отваряте ателие?
— Защото един ден парите ще свършат, а аз предпочитам да е нещо, от което ще получавам доход дълго време. Ще продам стоката и два-три месеца ще имам какво да ям, но после от какво ще живея, ако войната се проточи?
— А ако ви хванат, докато се опитвате да продадете пистолетите?