Първата ми задача беше да променя стила си. Несигурността, в която живеех напоследък, абортът и възстановяването бяха отнели поне шест-седем килограма от теглото ми. Горчивината и болницата бяха стопили закръглеността на ханша и бедрата ми, както и всяка тлъстинка, ако изобщо някога е имало, около талията ми. Не направих опит да ги възстановя, започнах да се чувствам удобно с новия си силует — още една крачка напред. Припомних си начина, по който се обличаха някои чужденки в Танжер, и реших да го приложа върху оскъдния си гардероб, като го поправя и преработя. Щях да бъда по-непринудена от сънародничките си, по-прелъстителна, без да стигам до непристойност и безсрамие. Тоновете — по-ярки, платовете — по-леки. Копчетата на блузата — малко по-отворени на деколтето, а косата малко по-къса. Пред напуканото огледало в стаята на Канделария аз си спомних, изпробвах и заучих очарователното кръстосване на крака, което бях наблюдавала всеки ден във времето за аперитив в откритите кафенета, елегантната и грациозна походка на дамите по широките тротоари на булевард „Пастьор“, изяществото на току-що лакираните пръсти държащи френско модно списание, джин фис или турска цигара с цигаре от слонова кост.
За пръв път от три месеца се загледах във външния си вид и открих, че се нуждае от спешно подобрение. Една съседка ми оскуба веждите, друга ми направи маникюр. Отново се гримирах, след като месеци наред само си миех лицето. Избрах моливи за контурите на устните, червило, за да ги попълня, сенки за клепачите, руж за бузите, молив за очи и спирала за миглите. Накарах Жамила да ме подстриже с шивашката ножица, следвайки с точност до милиметър една снимка от стар брой на „Вог“, която бях донесла в куфара. Кестенявият водопад, който стигаше до средата на гърба ми, се разпиля на кичури върху пода на кухнята подобно на криле на мъртви гарвани и се превърна в подстригана на черта коса, достигаща нивото на брадичката — права, на път от едната страна и падаща непокорно над дясното око. По дяволите топлата грива, която Рамиро толкова харесваше. Не бих могла да кажа дали новата прическа ми отиваше, но с нея се почувствах по-лека, по-свободна. Обновена, откъсната завинаги от следобедите под перките на вентилатора в стаята в хотел „Континентал“; от безкрайните часове, в които лежахме голи, с вплетени едно в друго тела, докато дългата ми коса се разстилаше като покривало върху чаршафите.
Плановете на Канделария бяха осъществени само няколко дни по-късно. Първо набеляза три свободни жилища в Испанския квартал. Описа ми подробно всяко от тях, обсъдихме заедно положителните и отрицателните им страни и накрая взехме решение.
Първият апартамент, който ми описа, отначало изглеждаше идеалното място: широк, модерен, нов-новеничък, близо до пощата и театър „Еспаньол“. „Има дори подвижен душ, досущ като телефонна слушалка, момиче, само че от него вместо глас излиза струя вода, която насочваш, където искаш“, обясни Контрабандистката, изумена от това чудо. Въпреки това го отхвърлихме: блокът граничеше с незастроен терен, където безброй котки се провираха сред камари боклуци. Кварталът се разрастваше, но тук-там все още имаше пустеещи места. Решихме, че това обстоятелство ще отблъсне изисканите клиентки, които смятахме да привлечем, така че се отказахме от ателието с душ слушалка.
Вторият апартамент се намираше на главната улица в Тетуан, която все още се наричате „Република“, в една красива къща с купички в ъглите, близо до площад „Мулай ел Мехди“, който скоро щяха да преименуват на „Примо де Ривера“. На пръв поглед жилището отговаряше на необходимите изисквания: беше просторно, изискано, не граничеше с незастроено място, напротив, бе разположено на ъгъла на две централни и оживени улици. От това място обаче ни пропъди една съседка — в близката сграда се бе настанила една от най-добрите модистки в града, възрастна жена със солидна репутация. Обмислихме положението и решихме да се откажем и от този апартамент: по-добре да не безпокоим конкуренцията.
Тогава се спряхме на третото предложение. Имотът, който щеше да се превърне в мое работно място и жилище, беше голям апартамент на улица „Сиди Мандри“, в сграда, облицована с азулежу23, близо до казино „Еспаньол“, пасажа „Бенарош“ и хотел „Насионал“, недалеч от площад „Еспаня“, Висшия комисариат и двореца на халифа с внушителните стражи на входа — едно екзотично зрелище от тюрбани и развявани от вятъра пищни наметки.
23
Керамични плочки с глазура и декоративни мотиви, използвани в облицовката на фасадите и интериора на сградите. — Б.р.