Послушното пиленце и майката квачка обаче се преобразяваха в две чудовища веднага щом стъпеха на домашна територия. Едва прекрачила прага на жилището им, старицата надяваше униформата на тиранин и вадеше невидимия си камшик, за да унижи докрай сина си. „Почеши ми крака, Феликс, сърби ме глезенът; не там, по-нагоре, колко си непохватен, момче, как съм могла да родя изрод като теб; оправи хубаво покривката, изглежда ми накриво; не така, още по-лошо стана; сложи я, както си беше, каквото пипнеш, го разваляш, малоумнико, защо ли не те оставих в приюта, когато се роди; погледни ми венците, виж дали пиореята се е влошила, извади отварата от маточина, облекчава отделянето на газове, разтрий ми гърба с камфоров спирт, изпили ми този мазол, изрежи ми ноктите на краката, внимателно, лоена топко, ще ми отрежеш пръста; подай ми кърпичката, за да изплюя храчките, донеси ми един пластир «Сор Вирхиния» за лумбагото; измий ми косата и ми я навий на ролки, по-нежно, глупако, ще ми оскубеш косата.“
Така израснал Феликс — водейки двойствен живот, чиито страни били драматично различни. Веднага след смъртта на бащата любимото дете престанало да бъде любимо: без никой да подозира, пред хората той бил обект на ласки и обич, но насаме с майка си се превръщал в мишена на нейния гняв и разочарования. Всичките му мечти били покосени до корен: да напусне Тетуан, за да учи изящни изкуства в Севиля или Мадрид, да определи неясната си сексуалност и да се запознае с хора като него, притежаващи нековенционален дух и жадуващи да летят на воля. В замяна на това принуден да живее постоянно под мрачното крило на доня Енкарна. Завършил училището „Нуестра Сеньора дел Пилар“ с блестящи оценки, които не му послужили за нищо, защото майка му вече се била възползвала от положението си на страдаща вдовица, за да му издейства безлична чиновническа служба: да подпечатва бланки в продоволствения отдел на градската администрация — работа, способна да прекърши творческия дух и на най-талантливия и да го държи завързан като куче: сега ти подхвърлям парче месо, а сега ще те изритам така, че ще видиш звезди посред бял ден.
Той понасял ударите с францисканско търпение. И така в течение на годините двамата поддържали това неравноправно положение — тя го тиранизирала, а той послушно, стоически търпял. Било трудно да се разбере какво търси майката на Феликс във Феликс — защо се държи така с него, какво иска от сина си, освен това, което той навярно винаги е бил готов да й даде. Обич, уважение, съчувствие? Не. Това вече го имала без никакво усилие, той не пестял чувствата си, къде ти, добрият Феликс. Доня Енкарна искала нещо повече. Преданост, безусловна всеотдайност, изпълняване и на най-абсурдните й капризи. Послушание, покорство. Всичко, което мъжът й приживе изисквал от нея. Предположих, че затова се е отървала от него. Феликс никога не ми го каза открито, но ми оставяше подобно на грахови зрънца, следи по пътя. Аз просто ги следвах и стигнах до това заключение. Покойният дон Никасио вероятно бе убит от жена си, както може би и Феликс щеше накрая да постъпи с майка си в някоя смутна нощ.
Трудно би било да се прецени докога би могъл да изтърпи това жалко съществуване, ако решението не се появило най-неочаквано пред очите му. Един гражданин, благодарен за ефикасно свършена работа, му донесъл парче наденица и две бутилки анасонов ликьор за подарък: „да го опитаме, мамо, хайде, една чашка, само си накваси устните“. Но не само устните на доня Енкарна опитали сладникавия вкус на ликьора, а и езикът, и небцето, и гърлото, и хранопроводът, а от там парите я ударили в главата и същата тази алкохолна вечер Феликс намерил решението. Оттогава бутилката с ликьора била неговата съюзница — неговият спасителен пояс и вратичка, през която да стигне до третото измерение на живота си. Вече не бил само примерен син на улицата и жалка изтривалка в къщи; от този ден се превърнал във волна нощна птица, в беглец, търсещ кислорода, който му липсвал у дома.
— Още малко от „Маймунката“27, мамо? — питал той неизменно след вечеря.
— Добре, сипи ми съвсем малко. Най-вече за да си прочистя гърлото, защото май се простудих днес следобед в черквата.
Четирите пръста от гъстата течност потъвали с шеметна бързина в гърлото на доня Енкарна.
— Предупредих те, мамо, че не се обличаш достатъчно — добавял Феликс загрижено, докато пълнел отново чашата до самия ръб. — Хайде, пий бързо, ще видиш как веднага ще се стоплиш. — След десет минути и три чашки анасонов ликьор доня Енкарна хъркала замаяно, а синът й се устремявал като пусната на свобода птица към долнопробни бордеи, където се срещал с хора, които през деня и в присъствието на майка си не би посмял да поздрави.
27
Отнася се за известна марка испански анасонов ликьор — „Анис дел Моно“, на чийто етикет е изобразена маймуна. — Б.пр.