Фрау Лангенхайм отказа да седне с едно „бързам, скъпа, трябва вече да тръгвам“. Въпреки фамилията и смесения си произход говореше свободно испански.
— Розалинда, драга моя, ще се видим довечера на коктейла на консул Леонини — каза тя, като се сбогува с приятелката си. — Bye sweetie, bye, довиждане, довиждане.
Седнахме с новодошлата и аз за пореден път подхванах ритуала репетиран на толкова други първи срещи: разгърнах каталога си от пози и фрази, прелиствахме списания и разглеждахме платове. Посъветвах я и тя избра; после преразгледа решението си, отказа се и направи нов избор. Елегантната непринуденост, с която се държеше, ме предразположи още от началото. Понякога неестественото ми държане ме уморяваше, особено когато срещу мен седяха твърде взискателни клиентки. В случая не беше така — всичко премина без напрежение и без прекалени претенции.
Отидохме в пробната и взех мерки на финото й като на котка тяло, най-тънкото, което бях виждала. Продължихме да говорим за платове и форми, за ръкави и деколтета; огледахме отново избора си, утвърдихме го и аз го записах. Сутрешна рокля шемизета от щампована коприна, втален костюм от фин вълнен плат в розов цвят и един вечерен тоалет, вдъхновен от последната колекция на Ланвен. Казах й да дойде след десет дни и сметнах, че вече сме се приключили. Новата клиентка обаче реши, че още не е време да си тръгва, и разположена на креслото, извади табакера от черупка на костенурка и ми предложи цигара. Изпушихме бавно цигарите, обсъдихме моделите и тя сподели с мен мнението си на изпъстрения с чужди думи език. Посочвайки скиците, тя ме попита как се произнася „бродерия“ на испански, как се произнася „подплънка“, как се произнася „катарама“. Изясних съмненията й, смяхме се на приятната заваленост на произношението й, отново пушихме и накрая реши да си тръгне — спокойно, сякаш нямаше какво да прави, сякаш не бързаше да се срещне с никого. Преди това си оправи грима, като съзерцаваше равнодушно образа си в огледалцето на пудриерата. Приглади вълните на златистата си коса и си взе шапката, чантата и ръкавиците — елегантни и от най-добро качество, но не и нови. Изпратих я до вратата, чух потропването на токчетата й надолу по стълбите и я видях много дни по-късно. Никога не я срещнах по време на следобедните си разходки, не я забелязах в нито едно заведение, нито някой ми спомена за нея, нито се опитах да проуча коя е тази англичанка, която разполагаше с толкова излишно време.
През тези дни непрекъснато имах работа: поради нарасналата клиентела работех безкрайни часове, но си наложих подходящо темпо, ших без почивка до зори и успях да приготвя всяка дреха в установения срок. Десет дни след първата ни среща трите поръчани тоалета на Розалинда Фокс бяха поставени на манекените, готови за първата проба. Тя обаче не дойде. Не се появи и на следващия ден, нито на по-следващия. Не си направи труда да се обади, нито ми изпрати съобщение, в което да се извини за отсъствието си, да отложи пробата или да оправдае закъснението си. За пръв път ми се случваше подобно нещо с някоя поръчка. Помислих, че може би не възнамерява да се връща, че просто е минаваща през града чужденка, едно от онези привилегировани лица, които можеха да напускат протектората, когато пожелаят, и да се движат свободно извън границите му; един истински космополит, а не фалшива светска дама като мен. И понеже не намерих разумно обяснение за подобно поведение, реших да оставя случая настрана и да се заема с останалите си ангажименти. Пет дни след определения срок тя се появи най-неочаквано точно когато привършвах обяда си. Бях работила неуморно цялата сутрин и успях да намеря пролука, за да обядвам, едва след три следобед. На вратата се позвъни, Жамила отвори, а аз през това време дояждах един банан в кухнята. Щом чух гласа на англичанката в другия край на коридора, измих ръцете си на чешмата и мигновено се качих на токчетата си. Излязох бързешком да я посрещна, като си чистех зъбите с език и си приглаждах косата с едната ръка, докато с другата оправях шевовете на полата и реверите на сакото. Поздравът й беше толкова дълъг, колкото бе закъснението й.
— Моля ви за извинение, че не дойдох по-рано и че идвам сега нечакано, така ли се казва?
— Неочаквано — поправих я аз.
— Неочаквано, sorry30. Бях извън града a few days31, трябваше да уредя едни неща в Гибралтар, макар да се опасявам, че не успях да го направя. Anyway32, надявам се, че не идвам в неподходящ момент.