— Знаете ли къде мога да купя бански костюм? — попита ме тя неочаквано.
— За вас ли?
— Не. За meu filho35.
— Моля?
— My son36. Не, that’s English, sorry37. Моя син?
— Вашият син? — попитах недоверчиво.
— Моят син, that’s the word38. Казва се Джони, на пет години е. He’s so sweet… Толкова е сладък.
— Аз също отскоро съм в Тетуан и едва ли бих могла да ви помогна — казах, като се опитвах да скрия объркването си. В идиличния живот, който водеше тази лековата и незряла жена в представите ми, имаше място за приятели и ухажори, чаши с шампанско, презокеански пътувания, копринени комбинезони, празненства до зори, вечерни тоалети и — с повече въображение, може би млад, лекомислен и привлекателен като нея съпруг. Никога не бих предположила, че има син, защото не си я представях като майка. Но въпреки това беше.
— Както и да е, не се тревожете, все ще намеря някъде — каза тя на сбогуване.
— Желая ви късмет. И не забравяйте, ще ви чакам след пет дни.
— Ще дойда, I promise39.
Розалинда Фокс не изпълни обещанието си. Вместо на петия, появи се на четвъртия ден — без предварително предупреждение и заредена с напрежение. Жамила ми съобщи за идването й към обяд, когато правех проба на Елвира Коен, дъщерята на собственика на театър „Насионал“ от бившата ми улица „Ла Лунета“, една от най-красивите жени, които бях виждала през живота си.
— Госпожа Розалинда казва, че иска види госпожица Сира.
— Кажи й да почака, след минутка ще бъда при нея.
Минаха повече от една, повече от двайсет навярно, защото се наложи да направя някои поправки на роклята, която красивата еврейка с гладка кожа щеше да носи на някакво светско събитие.
Говореше ми бавно на своя мелодичен хакетия: вдигни малко тук, любезна моя, колко красиво става, скъпа, да.
Феликс, както винаги, ме бе осведомил за положението на евреите сефаради в Тетуан. Някои — заможни, други — бедни, всички — дискретни; умели търговци, установили се в Северна Африка след изгонването им от полуострова преди векове, пълноправни испанци, след като републиканското правителство призна официално произхода им преди две години. Сефарадската общност представляваше една десета част от населението на Тетуан по онова време, но разполагаше със значителен дял от икономическата власт в града. Сефарадските евреи бяха построили повечето нови сгради в Испанския квартал и бяха открили едни от най-добрите магазини в града: за бижута, обувки, платове и конфекция. Финансовата им мощ се проявяваше в строителството на образователни центрове — Еврейски алианс, — в собствено казино и много синагоги, където се събираха за молитва и тържества. Вероятно на някое от тях Елвира Коен щеше да носи роклята от тежка рипсена коприна, която й пробвах точно когато непредвидимата Розалинда Фокс ме посети за трети път.
Чакаше ме нетърпелива в салона, застанала до един от балконите. Двете клиентки се поздравиха отдалеч със сдържана любезност: англичанката — разсеяно, сефарадката — с видима изненада и интерес.
— Имам проблем — заяви Розалинда и се приближи бързо до мен, когато хлопването на вратата ни извести, че сме сами.
— Слушам ви. Желаете ли да седнете?
— Бих предпочела питие. A drink, please.
— Опасявам се, че мога да ви предложа само чай, кафе и вода.
— „Евиан“?
Поклатих глава в знак на отрицание и си помислих, че трябва да се оборудвам с малък бар, с чиято помощ да повдигам духа на клиентките в критични моменти.
— Never mind40 — прошепна тя, като седна машинално в креслото. Аз направих същото на отсрещното кресло, кръстосах непринудено крака и зачаках да ме осведоми на какво се дължи неочакваното й посещение. Тя извади цигара, запали я и хвърли небрежно табакерата на дивана. След първото дълго и дълбоко всмукване си даде сметка, че не ми е предложила цигара, извини се и взе табакерата. Спрях я. Очаквах друга клиентка след малко и не исках ръцете ми да миришат на тютюн в пробната. Тя отново затвори табакерата и най-после заговори: — Нуждая се от evening gown, ъъъ… от тоалет за тази вечер. Появи се нечакан ангажимент и трябва да отида облечена like a princess.
— Като принцеса?
— Right. Като принцеса. Разбира се, образно казано. Нуждая се от нещо много, много елегантно.