Дори и в най-чудноватите си фантазии не бих могла да си приставя Розалинда Фокс, влюбена в подполковник от лагера на националистите.
— Какъв е?
Заинтригуваният тон на въпроса ми го разсмя отново.
— Бейгбедер? Не го ли познаваш? Наистина сега се показва по-рядко, сигурно прекарва по-голямата част от времето си във Висшия комисариат, но преди човек можеше да го срещне по всяко време на улицата. Разбира се, тогава никой не го забелязваше — беше просто един сериозен анонимен офицер, който избягваше светските събития. Почти винаги се движеше сам, избягваше приемите в Клуба по езда, в хотел „Насионал“ и зала „Марфил“, не играеше карти като невъзмутимия полковник Саенс де Буруага, който в деня на бунта раздаде първите си заповеди от терасата на казиното. Бейгбедер е дискретен и донякъде самотен тип.
— Хубав ли е?
— Мен лично не ме привлича, но за вас може би притежава чар, вие жените, сте доста особени същества.
— Опиши ми го.
— Слаб, висок, сериозен. Тъмнокос, зализан. С кръгли очила, мустаци и вид на интелектуалец. Въпреки поста си и времето, в което живеем, обикновено ходи цивилно облечен със страшно скучни тъмни костюми.
— Женен ли е?
— Вероятно, макар че тук, изглежда, винаги е живял сам. Но това не е нещо необичайно, военните не водят семействата си на всички свои местоназначения.
— Възраст?
— Достатъчна, за да й е баща.
— Не мога да повярвам.
Отново се засмя.
— Твоя работа. Ако шиеше по-малко и излизаше повече, сигурно все някога щеше да го срещнеш и да се увериш със собствените си очи в това, което ти казвам. Понякога все още излиза, макар че сега винаги се движи с двама телохранители. Казват, че е високообразован, говори няколко езика и дълги години е живял извън Испания; принципно няма нищо общо с патриотарите, на които сме свикнали по тези земи, макар че сегашният му пост явно показва, че е на тяхна страна. Може би клиентката ти се е запознала с него в чужбина; възможно е тя да го сподели някой ден с теб, а ти ще го разкажеш на мен — знаеш, че обожавам романтичните флиртове. Е, оставям те, скъпа. Ще заведа вещицата на кино. Двойна програма; „Сестра Сан Сулписио“ и „Дон Кинтин Опечаления“ — страхотен следобед ме очаква. Заради войната не сме гледали свестен филм почти цяла година. Така ми се ходи на някой хубав американски мюзикъл. Помниш ли Фред Астер и Джинджър Роджърс в „Цилиндър“? I just got an invitation throught the mail /your presence is requested this evening / it ’s formal top hat, white tie and tails…45.
Тананикайки песента, той си тръгна и аз затворих след него. Този път аз гледах недискретно през шпионката, а не майка му. Видях как извади подрънкващия ключодържател от джоба си, все още тананикайки, отдели ключа за вратата и го пъхна в ключалката. Когато изчезна, аз се прибрах в ателието и поднових работата си, като осмислях току-що чутото. Опитах се да поработя още малко, но установих, че нямам никакво желание. Или сили. Или и двете. Припомних си напрегнатата работа предишния ден и реших да си дам почивка през останалата част от следобеда. Хрумна ми да последвам примера на Феликс и майка му и да отида на кино, заслужавах малко развлечение. С това намерение излязох от къщи, но краката ми необяснимо защо се отправиха в друга посока и ме отведоха до площад „Еспаня“.
Посрещнаха ме лехите с цветя и палмите, настилката от цветни обли камъни и белите сгради наоколо. На каменните пейки седяха, както в толкова други следобеди, двойки влюбени и групи приятели. От близките заведения се носеше приятна миризма на пинчитос46. Прекосих площада и тръгнах към Висшия комисариат, който толкова пъти бях виждала след пристигането си в града и който бе събуждал толкова слабо любопитство у мен досега. Много близо до двореца на халифа, в една голяма бяла сграда в колониален стил, заобиколена от сенчести градини, се намираше седалището на испанската администрация. Между дърветата се виждаха двата основни етажа и един трети с тераса, с кулички в ъглите, със зелени капаци и оранжев тухлен кант. Внушителни арабски войници с тюрбани и дълги пелерини стояха неподвижно на стража пред голямата порта от ковано желязо. Офицери от испанската армия в Африка, възхитителни с безупречните си зелени униформи, с бричовете и лъснатите високи ботуши, влизаха и излизаха през една малка странична врата. Непрекъснато сновяха и местни войници в мундири с европейска кройка, с широки панталони и някакви и кафяви превръзки около глезените. Двуцветното национално знаме се вееше на фона на синьото небе, което сякаш нямаше търпение да предизвести началото на лятото. Спрях и се загледах в това непрекъснато движение на мъже в униформи, докато в един момент забелязах, че неподвижността ми привлича многобройни погледи. Уплашена и сконфузена, аз се върнах на площада. Какво търсех пред Висшия комисариат, какво исках да открия в него, за какво бях отишла там? Вероятно за нищо; поне за нищо конкретно, освен да видя отблизо мястото, в което работеше неочакваният любовник на последната ми клиентка.
45
Току-що получих покана по пощата пак / заповядайте тази вечер / облекло официално: цилиндър, бяла папийонка и фрак (англ.) — Б.пр.
46
Типично средиземноморско ястие, подобно на шишчета. Състои се от нарязани на кубчета парчета свинско или пилешко месо, нанизани на шишове и изпечени на скара. — Б.пр.