Тя потегли и гаражът остана зад нас. Тръгна по булевард „Лас Палмерас“, покрай големи и красиви къщи, почти скрити сред зеленината на градините. Посочи една от тях.
— Това е къщата ми, макар и за кратко. Вероятно скоро отново ще се преместя.
— Напускате Тетуан?
Тя се изсмя, сякаш беше чула нелепа шега.
— Не, не. За нищо на света. Може би ще се преместя в малко по-удобна къща. Тази вила е чудесна, но дълго време не е била обитавана и се нуждае от основен ремонт. Водопроводната инсталация е в ужасно състояние, водата не стига дори за пиене и не мога да си представя какво би било да прекарам цяла зима в такива условия. Казах на Хуан Луис и той вече търси друго жилище, a bit more I comfortable50.
Спомена любовника си съвсем непринудено и уверено, без недомлъвките и увъртанията в деня на приема с германците. Аз не показах никаква реакция — сякаш бях напълно в течение на връзката им; сякаш споменаването на висшия комисар с малкото му име беше нещо, с което бях напълно свикнала в ежедневието си на шивачка.
— Обожавам Тетуан, it’s so, so beautiful51. Напомня ми донякъде за европейската зона в Калкута — с растителността и къщите в колониален стил. Но това беше преди много време.
— Не възнамеряваш ли да се върнеш?
— Не, не, в никакъв случай. Всичко вече е минало. Случиха се неприятни неща и някои хора се отнесоха неособено добре към мен. Освен това обичам да живея на нови места — преди в Португалия, сега в Мароко, утре who knows, кой знае. В Португалия живях около година; първо — в Ещорил, след това — в Кашкайш. После обстановката се промени и реших да поема в друга посока.
Говореше без пауза, съсредоточена в пътя. Имах чувството, че испанският й се беше подобрил след първата ни среща. Вече почти не се долавяха следи от португалския, но все още вмъкваше тук-там думи и изрази на родния си език. Гюрукът на колата беше свален и шумът от двигателя бе оглушителен. Трябваше почти да вика, за да я чуя.
— До сравнително неотдавна в Ещорил и Кашкайш имаше чудесна британска колония, както и други преселници: дипломати, европейски аристократи, английски винопроизводители, американци от петролните компании… Организирахме безкрайни празненства, всичко беше много евтино: напитките, наемите, домашната прислуга. Играехме бридж като луди. Беше толкова, толкова забавно. Но неочаквано, почти изведнъж, всичко се промени. Ненадейно половината свят сякаш реши да се установи там. Зоната се напълни с нови англичани и английски поданици, които, след като бяха живели из четирите краища на империята, не желаеха да харчат пенсиите си под дъжда в old country52 и избираха мекия климат на португалското крайбрежие. Дойдоха и испанци монархисти, които предусещаха какво ще се случи. И немски евреи, притеснявани в страната си, които преценяваха потенциала на Португалия, за да преместят там дейностите си. Цените скочиха неимоверно. — Сви рамене с детински жест и добави: — Мисля, че мястото изгуби своя чар.
В продължение на дълги участъци от пътя жълтеникавият пейзаж бе разнообразяван единствено от кактуси и тръстика. Минахме през планинска местност, обрасла с иглолистна растителност, и отново се спуснахме в безводната равнина. Вятърът развяваше краищата на искрящите под слънцето копринени шалове, които покриваха косите ни, докато тя разказваше за своите преживелици преди пристигането си в Мароко.
— В Португалия ми бяха разказвали много за Мароко, особено за Тетуан. Тогава бях близка приятелка с генерал Санхурхо и неговата очарователна Кармен, so sweet, знаеш ли, че е била балерина? Джони, синът ми, играеше всеки ден с малкия им син Пепито. Бях съкрушена от смъртта на Хосе Санхурхо в онази ужасна самолетна катастрофа. Притежаваше невероятно обаяние; външно не беше привлекателен, to tell you the truth53, но беше толкова симпатичен, толкова жизнерадостен. Винаги ме наричаше „красавице“; от него научих първите си думи на испански. Той ме запозна с Хуан Луис в Берлин по време на зимните игри през февруари миналата година и разбира се, останах очарована от него. Потеглихме от Португалия заедно с приятелката ми Ниеша, две сами жени, прекосили Европа с мерцедес, за да отидат в Берлин, can you imagine?54 Отседнахме в хотел „Адлон“, предполагам, че ти е познат.