Направих жест, който не означаваше нито „да“, нито „не“. Тя междувременно продължаваше да говори, без да ми обръща особено внимание:
— Берлин, какъв град, господи! Кабаретата, приемите, нощните клубове, всичко беше толкова бурно, толкова жизнено. Преподобната абатиса на англиканския пансион би умряла от ужас, ако можеше да ме види там. Една вечер срещнах случайно двамата във фоайето на хотела having a drink, на по питие. Санхурхо беше в Германия на посещение на оръжейни фабрики; Хуан Луис, който бе живял там няколко години като военен аташе към испанското посолство, го придружаваше в обиколката му. Проведохме a little chit-chat, поговорихме си малко. В началото Хуан Луис се стараеше да бъде дискретен и да не обсъжда нищо пред мен, но Хосе знаеше, че съм добра приятелка. „Тук сме за зимните игри, но се подготвяме за военната игра“, каза той, като се изсмя. Скъпият ми Хосе, ако не беше онази ужасна катастрофа, навярно той, а не Франко сега щеше да бъде начело на армията на националистите, so sad55. Както и да е, когато се върнахме в Португалия, Санхурхо постоянно ми припомняше тази среща и говореше за приятеля си Бейгбедер — за чудесното впечатление, което съм му направила, за живота му в прекрасното Испанско Мароко. Знаеш ли, че Хосе е бил висш комисар в Тетуан и през двайсетте години? Той самият е проектирал градините на Висшия комисариат, so beautiful. Крал Алфонсо Тринайсети му присъдил титлата маркиз на Риф. Затова го наричали Лъва на Риф, poor dear José56.
Продължавахме да напредваме през пустинната местност. Неукротима, Розалинда шофираше и говореше неспирно, като скачаше от тема на тема, прекосяваше граници и периоди от време, без да се интересува дали съумявам да я следвам в този лабиринт от житейски перипетии, които ми поднасяше хаотично и откъслечно. Внезапно спряхме насред пустошта, като вдигнахме облак прах и спечена пръст. Пропуснахме да мине стадо мършави кози и пастир с мръсен тюрбан и прокъсана кафеникава джелаба. Когато и последното животно прекоси пътя, той вдигна пръчката, която му служеше за кривак, за да ни извести, че можем да продължим пътя си, и каза нещо с уста, пълна с проядени и почернели зъби, което не разбрахме. Тогава тя поднови шофирането и разговора.
— Няколко месеца по-късно, през юли миналата година, настъпиха събитията. Аз just57 бях напуснала Португалия и се намирах в Лондон, за да подготвя преместването си в Мароко. Хуан Луис ми разказа, че задачата по време на бунта била на момента bit difficult58; имало огнища на съпротива, стрелба и експлозии, кръв имало дори във фонтаните на любимите градини на Санхурхо. Но бунтовниците постигнали целта си, за което Хуан Луис допринесъл по свой начин. Лично той информирал за случващото се халиф Мулей Хасан, великия везир и останалите мюсюлмански сановници. Говори перфектно арабски — завършил е Училището за източни езици в Париж и е живял дълги години в Африка. Той е голям приятел на мароканския народ и почитател на културата му — нарича ги свои братя и казва, че испанците сте маври; толкова е остроумен, so funny.
Не я прекъснах, но в съзнанието ми изплуваха смътни образи на гладни мюсюлмани, които воюваха в чужда земя и рискуваха живота си срещу мизерна заплата и няколко килограма захар и брашно, които, както разправяха, армията раздавала на берберските семейства, докато мъжете се сражават на фронта. С организацията по вербуването на тези нещастни араби — както ми беше казал Феликс се занимаваше добрият приятел Бейгбедер.
— Anyway — продължи тя, — същата вечер успял да привлече ислямските власти на страната на бунтовниците, а това било от съществено значение за успеха на военната операция. По-късно, в знак на признателност, Франко го назначил за висш комисар. Познават се отпреди, известно време са имали едно и също местоназначение. Но не са били приятели, не, не. Всъщност, въпреки че придружавал Санхурхо в Берлин няколко месеца по-рано, в началото Хуан Луис бил извън съзаклятието за бунта: не знам защо, но организаторите не го посветили в плановете си. По онова време заемал по-скоро административна длъжност, занимавал се с местните дела и живеел извън казармите и конспирациите, в свой собствен свят. Той е много особен, по-скоро е интелектуалец, отколкото военен, you know what I mean59 — обича да чете, да разговаряла обсъжда, да учи чужди езици… милият ми Хуан Луис, толкова е романтичен.
Все още ми беше трудно да свържа образа на очарователния и романтичен мъж, който клиентката ми рисуваше, с образа на властния висш военен от бунтовническата армия, но и не възнамерявах да й го кажа. В този момент стигнахме до контролния пункт, охраняван от въоръжени до зъби местни войници.