Алън Силитоу
„Ноевият ковчег“
Докато учителят Джонс разясняваше на класа последните заплетени странствания на „Капитан Рийди“1, Колин слушаше скрибуцащите колела на талиги и фургони, поели бавно към поляните в Шеруудската гора. Той си припомни миналата година и в мисълта му се запромъкваха като по оживен булевард яркоцветните редици на малки автомобили, фургони и подвижни зоологически градини. Влаковете с привидения и въртележката с изрисувани по нея животни от „Ноевия ковчег“2 бяха здраво прикрепени към платформи и камиони.
И „Капитан Рийди“ трябваше да отстъпи победен пред надеждата за по-осезаемо развлечение, макар че рядко се случваше да откъснеш така леко мисълта на Колин от фантастично-приключенска книга. Благодарение на такива волни странствания той можеше да преживява тежкото време на оскъдица, за него те се превръщаха в някакъв пъстроцветно облечен вълшебник флейтист, в някаква играчка с механизъм, която го мамеше след себе си — той беше винаги готов да я следва и ако някой ден я настигнеше, щеше да я разчупи, за да види какво я кара да свири. Как би станало това, Колин не знаеше, не се и опитваше да си представи, а през същото време учителят продължаваше да чете монотонно последните няколко страници от своето четиво.
Въпреки че братовчед му Берт беше на единадесет години, с цяла година по-голям от него, Колин беше вече в по-горен клас и съзнаваше, че това все пак е нещо, макар и постигнато без всякакво усилие. Книгите разгаряха въображението му и той почти никога (освен когато ставаше студено) не мислеше за дрипите, с които е облечен, нито пък за лицето си, парадоксално месесто, въпреки недохранването. Косата му беше прекалено къса, дори и за подстригването „търкало“, което струваше по три пени при бръснаря. Понякога му викаха на подбив „старият плешивко“ и в училище само това му беше неприятно.
Когато започна „Гъшият панаир“3, у Колин след седмичното снабдяване с комикси бяха оцелели само няколко пенита, но Берт знаеше хиляди начини, за да увеличи многократно тяхната жалка стойност.
— Ще имаме достатъчно пари, за да се повозим славната! — каза той, срещайки Колин на ъгъла на една улица последната събота преди панаира. — Ще ти кажа как — добави той и тръгна с Колин, като го прегърна през раменете.
— Как? — поиска да узнае Колин и поясни с негодувание: — Нямам намерение да обирам никакви магазини, отсега да си го знаеш!
Берт, който беше вършил вече такива подвизи, долови укор към своето минало, но почувства същевременно и гордост, защото Колин никога не би имал самообладанието да разбие в полунощ, някой магазин и да зарови изцапаните си ръце в огромните, само преди миг още, запечатани кутии със сладкиши.
— Това не е единственият начин, за да се сдобиеш с пари — присмя се той. — До него се прибягва, само ако ти се прииска нещо по-особено. Стигнем ли, ще ти покажа какво трябва да сторим.
Вървяха по мъгливите улици и на всеки завой долавяха откъм север проглушения, възбуждащ шум. Вече ясно се виждаха търбусите на облаците, обагрени в портокалово от светлините на панаира — този тиран, който ги плашеше, стопяваше волята им и ги примамваше към най-голямото гъмжило.
— Ако едно возене е по пени, тогава на всеки се падат по две — пресмяташе с наведена глава Колин, крачеше замислен по пустия, застлан с плочи тротоар, а ръцете му притискаха в джоба трудно спечеленото богатство. Беше щастлив, че могъществото на тези пари ще го допусне до въртележките, но при мисълта какво могат да сторят те за трапезата в къщи, той тръпнеше от горчива мъка. С четири пени можеше да се купи един хляб или бутилка мляко, малко месо за задушено или кутия конфитюр, или пък фунт захар. А пък ако Колин похарчеше четирите пенита, за да купи от ъгловия магазин десет цигари „Уудбайнс“, майка му би престанала може би да страда така мъчително от това, че бащата седи край камината, потънал в мрачни размишления. Тогава баща му би поел с усмивка цигарите, би се надигнал, за да целуне, припрян както винаги, майка му, и би запарил пресен чай — станал отново щастлив човек, чието възродено благоразположение щеше да усети всеки в къщи.
Истинско чудо могат да сторят четири пени, ако си достатъчно добър, за да ги употребиш както трябва. „Но аз не съм добър — помисли си Колин, — с четири пени мога да купя и куп комикси, две блокчета шоколад, да отида два пъти на кино в кварталния «бълхарник» или да се возя четири пъти на въртележката.“ Широкият, тъмен, дъхтящ на пръст и ров, който отделя доброто от лошото, беше пълен с огорчения и беди. Но тези огорчения бяха неоснователни, защото Колин знаеше, че Берт, който крачи до него, като си подсвирква и мята камъни, не би се тревожил за някакви си четири пени. Не, той би ги прахосал с удоволствие, както се кани да стори сега с половината от парите, които има Колин. Ако Берт ограбеше някой магазин или двуколка, която разнася стоки, той би занесъл храната право в къщи — Колин беше уверен в това. Но ако успееше да отмъкне пет шилинга или лира, той би дал на майка си шилинг и половина и би казал, че е успял да изработи само толкоз. Но за четири пени той никога не би се размислил надълбоко. Просто би ги прахосал за свое удоволствие. И Колин би се радвал, но само докато се вози на въртележките.
1
Капитан Рийди — герой на Фр. Мередит (1792–1848) от едноименния му приключенски роман. Б.пр.
2
Ноевият ковчег — въртележка по панаирите с дървени животни. Наименованието е по библейското предание за Ной, който спасил от потопа животните в дървения си ковчег, Б.пр.