Забележката му стигна до мъжа, потънал в хазартната игра, и го раздразни:
— Кой няма да забогатее? — запита той и пусна още шест пени, преди да се извърне към Берт.
— Вие! — заяде се Берт.
— Така ли? — шлиферът му се отметна и откри сакото, изпоцапано покрай копчетата с петна от яйца и бира.
Берт не отстъпваше, втренчил сините си очи в мъжа:
— Така.
— Значи това е твоето мнение — неоправдано рязко отвърна този, защото жената отново прибра парите му.
Берт кимна и се озъби:
— На това печалба ли му викаш? Я виж! За мене е загуба.
Всички погледи се отправиха към трите сиротни монети, които лежаха между квадратите — Берт плъзна ръката си към жетона, където мъжът бе оставил резервна купчинка пари. Колин го гледаше и не можеше да си поеме дъх — от страх и от изумление, макар че от Берт можеше да се очаква всичко. Още малко и шилинг и половина щяха да влязат в джоба на Берт, прикрити светкавично от свитите изпоцапани пръсти. С другата ръка хлапакът достигна няколко пенита, но китката му бе здраво притисната към дъската. Той изкрещя:
— О, гаден тип! Боли ме!
Погледът на мъжа, който допреди малко бе помътен от бирата, стана смислен, изпълнен с честолюбие и справедлив гняв:
— А ти защо си пъхаш тук крадливите ръце? Хайде, малкият, пусни парите!
Колин се засрами — искаше Берт да остави парите, да свършат с тази история, да се гмурне между летящите лодки. Под натиска юмрукът на Берт се разтвори като черна роза, лист по лист, докато монетите се изтърколиха.
— Тези пари са мои! — проплака Берт. — Ти си крадецът, не аз! Хулиган с хулиган! Бях си ги приготвил да заложа, когато се освободи автоматът.
— Гледах встрани — каза жената, за да избегне усложнения. Не намерил подкрепа, мъжът се възмути.
— За луд ли ме вземате? Или може би за сляп? — развика се той.
— Сигурно — спокойно отвърна Берт, — щом твърдиш, че съм прибрал твои пари.
Колин се почувства задължен да го подкрепи:
— Не е крал — сериозно потвърди той с едно изражение на искреност, което можеше да нахлузи на лицето си винаги, щом поиска. — Не ми е приятел, чичо, и ще ви кажа самата истина. Аз просто минавах оттук и спрях да погледам — тогава той извади две монети от собствения си джоб и ги сложи там.
— Крадлива ридфордска шайка! — отвърна гневно мъжът, макар че тази разправия му помогна да се измъкне от безизходицата на непрекъснатото губене. — Изчезвайте оттук или ще извикам полицая!
Берт не мръдна:
— Най-напред ми върни моите две пени. С пот съм ги спечелил — копах и плевих картофи в градината ни.
Жената гледаше с невиждащи очи някъде зад тях в човешкия водовъртеж, който шумеше и се разбиваше в нейния крехък остров, тя гледаше и не преставаше да прехвърля от ръка в ръка стълбчето монети. По лицето на мъжа се четеше непреклонна, заплашителна решителност, шапката му бе килната напред, а ръцете му бяха сграбчили всичките пари. Примири се с неблагосклонната си съдба, прибра монетите, но съвестта не му позволи да вземе двете пени от Берт и той ги остави, тръгвайки към друга палатка, за да опита там щастието си.
— Одрахме го! — каза Берт и намигна на Колин, което значеше, че са притежатели на шилинг и осем пени.
Богатството трая само час и Колин, който не си спомняше друг път да е бил съпритежател на такъв огромен капитал, се опитваше да спаси част от него от алчните пипала на потъналия в светлини панаир. Но парите се изплъзваха от нетърпеливите им ръце — трудно беше да се каже дали момчетата сами ги пръскаха или други ги подлъгваха да го вършат, но пенитата изчезнаха за скариди, за захарен памук, за участие в „кей-куок“4 и „хелтър-скелтър“5. Момчетата си проправяха път покрай бараки, където предлагаха най-различни зрелища.
— Все пак трябваше да запазим нещичко от парите — каза Колин, неспособен да свикне отново с бедността.
— Няма смисъл — отвърна Берт. — Пръснеш ли ги, ще успееш да се снабдиш с нови… — и изведнъж се вцепени при вида на жената, която стоеше пред касата на една барака. Тя бе полуоблечена в африкански одеяния, а около пищните й гърди се бе обвил питон.
Колин заспори:
— Ако спестяваш, може да си насъбереш достатъчно, за да заминеш за Австралия или Китай. Мечтая да видя непознати страни. Гледай ти! — каза той, побутвайки с лакът Берт. — Не е ли цяло чудо, че оная змия нея хапе?
Берт се засмя:
— Тези змии те душат, докато умреш, но им дават някакви хапчета и те стават сънливи. И аз мечтая за непознати земи, затова ще вляза в армията.
— Не е умно — възрази Колин, тръгнал към въртележките. — Скоро ще има война й може да те убият.
4
Кей-куок — състезание за грациозно ходене, при което победителят получава за награда кейк. Б.пр.