— Струпайте колкото можете запалителен материал около катапултите и бъдете готови да го запалите, когато ви подам сигнал.
Младежът не се поколеба, а затича да предаде заповедта. След няколко мига жени, деца и няколко старци вече носеха най-различни неща от постройките и ги трупаха при катапултите.
Крийд извика отдолу:
— Готови сме! — Стойте там — отвърна Тал и заслиза бързо по стълбата. — Ето какво искам от теб. Вземи десетина мъже и коне и ги задръж при източната стена. Бъдете готови за езда. Другите ти хора ги искам зад онази сграда там… — посочи първата постройка вдясно, при влизане през портата, — да са скрити, когато портата падне. Искам Гарвана да си помисли, че е пробил, и се моля да нахълта в бясна езда и да не разбере, че не го чака просто жалка сбирщина ородонски планинци.
— Ти какво ще правиш?
— Ще съм на стената с толкова ородони, колкото останат горе с мен.
— Ще изгориш, човече.
— Не и ако сляза навреме. Крийд сви рамене.
— Добре, какъв е сигналът?
— Няма как да подам сигнал. Много шумно ще бъде. Казваш на тези, които според теб са най-годни да водят, просто да започнат да стрелят откъм южната стена, когато повечето от бандата на Гарвана нахлуят вътре, след това ревеш на скритите зад сградата да ги ударят в тил. Когато решиш, че е моментът, препускаш насам и ги обкръжаваме.
— Капитане, това е лудост. Имаме само десетина бойци, а Гарвана е с над сто и двайсет.
— Разликата ще намалее, като ги ударите. А и той няма да знае колко конници имаш. Постарай се да вдигнеш колкото може повече шум: при целия пушек той няма да може да вижда много.
— Пушек ли?
Тал посочи селяните, които трупаха припряно около катапултите всичко, което можеше да гори. Крийд поклати глава.
— Онзи идва да изгори това село до основи, а ти се каниш да го направиш вместо него?
Тал се засмя.
— Тези хора винаги могат да го възстановят, но за тази цел трябва да са живи. — Помисли за миг. Разполагаше с тридесетима наемни бойци и още двадесет и пет възрастни воини ородони, както и с няколко момчета, които можеха да влязат в боя, и още около тридесет здрави жени, които можеха също да се бият, ако се стигнеше до това. — Ако успея да сведа силата на Гарвана под седемдесет души, когато ти препуснеш от укритието, можем да хвърлим същия брой срещу тях.
— Ще е касапница.
— Тези хора се бият за живота си, Джон. За какво се бият мъжете на Гарвана?
— За пари, но са корави, опитни мъже и… — Крийд поклати примирено глава. — Ти си капитанът и проклет да съм, ако имам по-добър план, тъй че ще караме по твоя.
Вик от стената подсказа на Тал, че вторият мост е прехвърлен над втория изкоп.
— Взимай най-добрите си десетима конници, Джон, и боговете дано да са с нас.
После се обърна, изтича до стълбата, бързо се качи на стената и предаде на хората горе какво иска от тях.
Всички наемници напуснаха бойниците, едни на южната стена, други долу зад сградата, според заповедта. Тал се обърна към Джаскенел:
— Трябват ми смели мъже, които ще останат тук с мен и ще стрелят по хората на Гарвана, щом влязат в укреплението.
— Всичките ми хора ще останат, ако пожелаеш.
— Трябват ми само десет — отвърна Тал. — Пет от тази страна на портата с мен и още пет от другата страна. Избери Най-добрите си ловци. Но трябва да накарат нашествениците да помислят, че сме много повече на стените, тъй че им кажи да викат и да се движат напред-назад.
— Ще стане.
— На другите кажи да отидат при онази сграда долу. — Той посочи сградата срещу онази, зад която Крийд отвеждаше наемниците. — И да чакат зад нея. Щом видите, че моите хора атакуват иззад онази сграда, нападате врага с всички, които могат да се бият. — Замълча за миг. — И кажи на жените да почнат да пищят, все едно гледат как загиват децата им, когато запаля ей там. — Посочи към катапултите. — Да пищят, все едно всичко е загубено, но искам всички да са въоръжени и готови да бранят децата.
— Ще бъдат, Нокът на сребърния ястреб — отвърна Джаскенел и сведе глава. — Каквото и да се случи тази нощ, ородоните ще възпяват името ти, Последни от оросините.
Тал стисна ръката му и каза:
— Дано нашите предци ни гледат отгоре и ни се усмихват тази нощ.
— Дано — отвърна старият вожд и тръгна да предаде заповедите.
Тал погледна надолу и видя, че костенурката вече почти е допълзяла до стената. В дървото се бяха забили стрели като бодли на таралеж, други отскачаха безвредно.
— Пестете стрелите!. — извика той.
Костенурката остана под портата близо половин час. Тал се зачуди какво правят, а след това мъжете долу започнаха да се изтеглят. Той надникна надолу и видя нещо струпано до портата, но в тъмното не успя да различи добре какво е. Притича през селцето до Крийд и му описа какво е видял.