Но враговете започнаха да се организират и скоро атаката на ородоните и наемниците бе отблъсната. Тал извика на ородонски:
— Нападай! — И повтори командата на Общата реч.
През пушеците препускаха коне, между сградите и обратно навън през портата, и изходът на сблъсъка започна да се откроява. Тал изведнъж се озова обкръжен от шестима мъже и разбра, че е обречен на смърт.
Миг след това мъжът точно пред него бе поразен от стрела в шията, а другият до него облещи очи, ударен отзад от сабята на Джон Крийд. Тал се завъртя на място, смъкна главата на третия от раменете, продължи замаха и порази в рамото мъжа до него.
И тогава атакуваха дузината ездачи от другия край на селото.
Нападателите се обърнаха, видяха появилите се от пушека конници, които връхлитаха срещу тях с викове, и много от тях се обърнаха и побягнаха. Последваха ги още и щурмът скоро се превърна в паническо бягство.
Онези, които успяха, се метнаха на конете си и препуснаха бясно през сечището към дърветата, други побягнаха пеша. Много от тях бяха поразени от стрелците, останали на стената въпреки опасната близост на горящата порта и задавящия дим.
— Спри! — извика Тал.
Ородоните и наемниците дръпнаха юздите и Тал извика:
— Не бива да се пръскаме в тъмното! Можем да загубим всичко, което спечелихме.
Ородоните започнаха да ликуват. Някои се разтичаха да изгасят огъня с вода от селския кладенец.
В продължение на цяла минута хората от селото празнуваха победата, тупаха се по гърбовете и викаха победоносно, макар че скоро щяха да видят случайно падналите си другари в другите части на селото или под стената. Тал тъкмо се канеше да им каже да се пръснат и да съберат ранените и загиналите, когато от стената отекна вик:
— Спряха!
Тал забърза към портата — вече само димяща купчина греди, и погледна в далечината. Огънят зад него го бе заследил за нощния мрак, тъй че му беше нужна цяла минута, докато очите му се приспособят, за да може да види какво става отвъд сечището.
Гарвана прегрупираше силите си!
Тал не можеше да си позволи колебание.
— Всички готови за бой! — изрева той. — Връщат се. — Извика на малкото останали стрелци: — Горе на стените! И се целете внимателно. — Сложи ръка на рамото на Джаскенел. — Кажи на по-големите деца да отведат веднага малките в гората, но жените остават и се бият, ако могат.
— Твоите очи са по-добри от моите — каза Крийд до него. — Аз виждам само някакво движение.
Огънят зад тях огряваше половината разстояние между портата и края на откритото пространство и повечето мъже до Тал виждаха само смътна мъглива пелена.
— Връщат се — повтори той. — Повечето са спешени, но мисля, че има и десетина ездачи. — После извика: — Стоим и се бием тук!
— Какво пък, винаги предпочитам боя на позиция пред бягане или обсада — заяви Крийд, после попита тихо: — Колко са?
— Повече от нас — отвърна Тал.
— Е, няма да ни е за първи път.
Тал притича до останките от портата, примига да махне сълзите от лютивия дим и погледна още веднъж навън.
Щом нападателите започнаха да се открояват в сумрака, разбра, че Гарвана е успял да въведе сред хората си някакво подобие на ред. Настъпваха в три бойни реда, по двадесет мъже в редица, като онези от първия ред държаха пред себе си щитове. Втората редица беше с всевъзможни дълги оръжия — алебарди за събаряне на конници от седлата, копия и дори две пики. Третият ред бе съставен от стрелци.
Тал извика на хората по стената:
— Мъжете отпред ги оставете! Избивате стрелците, ако можете!
Крийд до него примижа и каза:
— Готви се за конна атака.
— Защото не знае, че конницата ни е само от дузина мъже, които сега стоят тук.
Край него пробягаха двадесетина деца, по-големите с по някое малко на гръб, и продължиха към гората на юг, плътно покрай дървената стена.
Наизлязоха и жените, повечето с оръжия, взети от избитите хора на Гарвана. Тал ги насочи към сградите отдясно и ляво и им нареди да ударят нападателите в гръб, щом стрелците им влязат в укреплението.
След това изтегли силите си назад, колкото може по-близо около двата горящи катапулта. Пламъците бяха намалели, но зноят все още беше достатъчно силен, за да откаже всекиго да се доближи повече. Щяха да са смътни силуети на фона на пламъците, докато светлината щеше да открои ясно хората на Гарвана, щом влезеха в укреплението.