Вряза се в мелето и порази други двама, пропусна един и се завъртя наляво, изгубил равновесие.
Засече с крайчеца на лявото си око движение и в следващия миг нещо избухна в лицето му и светът се превърна в яркожълто петно, после — в червено. А накрая всичко почерня.
Някой плисна вода в лицето му и Тал се съвзе. Примига и видя Джон Крийд — бе коленичил над него с черпак в ръка. Шумът на битката беше заглъхнал. Чуваха се викове и някакъв друг шум, но не и трясък на оръжия, писъци и ругатни.
— Какво стана? — попита той и понечи да се надигне. Главата му се замая.
— Леко — каза Крийд, докато една жена от ородоните помогна на Тал да седне. — Удари те задният замах на един меч. Тъпакът, който насмалко не ти счупи главата, замахваше срещу мен. Удари те с тъпото, иначе щеше да пируваш в палата на Лимс-Крагма.
При споменаването на носещата нещастие черна богиня жената промълви молитва, за да я умилостиви.
— Колко време бях припаднал?
— Само минути — отвърна Крийд и му помогна да стане. — Леко.
Тал кимна и опипа челото си. Усети издуващия се оток. Наистина беше извадил късмет.
— Предпочитам късмета, отколкото да съм добър — изломоти той, спомнил си Паско за първи път от месеци. Огледа се. — Свърши ли?
— Този път ги разбихме наистина. Последните хвърлиха оръжията и помолиха за милост. Някои побягнаха през портата и бяха поразени от стрелците ни. Само неколцина успяха да се доберат до дърветата и да се скрият.
— Гарвана?
— Подозирам, че препуска на юг толкова бързо, колкото може да издържи конят му.
Тал бавно се огледа и този път започнаха да се открояват подробности. Десетина врагове стояха на колене, с вързани отзад ръце. Мъртвите нападатели бяха отнесени близо до портата и струпани като дърва за огрев.
Няколко жени бяха плувнали в сълзи, намерили мъжете си мъртви. Мъже също плачеха над загиналите си жени.
Джаскенел пристъпи почтително към него.
— Ти спаси моя народ, Нокът на сребърния ястреб. Говореше на езика на ородоните, тъй че Джон Крийд не го разбра, но долови благодарността в гласа му.
— Помогнах да бъде отмъстено за моя народ — отвърна Тал на езика на оросините. После добави на Общата реч: — Трябва ми кон.
— Веднага — каза Джаскенел и подвикна на едно от момчетата да оседлае кон и да го докара при Тал.
— Какво ще правиш? — попита Крийд.
— Тръгвам след Гарвана.
— Замаян си от удара в главата. Вече е нощ, той ще има половин час преднина, докато тръгнеш, а и вероятно води поне няколко души със себе си.
Тал кимна.
— Знам. Но мога да го проследя.
— Да го проследиш? В нощта, сред тези планини? Джаскенел погледна Крийд.
— Щом казва, че може да го проследи, значи може.
— Да дойда ли с тебе? — попита Джон Крийд.
— Не. Само ще ме забавиш. — Тал сложи ръка на рамото на Крийд. — Благодаря ти за всичко, Крийд. Нямаше да мога да помогна на тези хора без съветите ти.
— Няма защо, Тал. Имаш качества за добър капитан. Ако решиш, че можеш отново да поведеш отряд, кажи ми. Винаги съм готов да служа с човек, когото не го е страх да е в челото.
— Дните ми на наемник свършиха. Това тук беше еднократно. В товарния ми фургон ще намериш торбичка златни монети. Раздели ги между хората, както намериш за добре, и задръж и за себе си. Играеш капитан, докато момчетата се върнат в Латагор, нали?
— Това мога да го направя. — Крийд посочи към пленниците. — А какво да правим с тях?
— Какво правите обикновено, когато врагове наемници се предадат?
— Ако зависи от нас, пускаме ги срещу клетва, че няма повече да се бият срещу нас, но обикновено зависи от работодателите.
Тал се обърна към Джаскенел.
— Тези мъже избиха моя народ. Щяха да подпалят домовете ви и да избият вашите жени и деца без милост. Вие решете.
Джаскенел не се поколеба. Само погледна воините, които ги пазеха, и рече:
— Убийте ги.
Преди пленниците да понечат да станат, извиха главите им назад и им прерязаха гърлата.
Джаскенел погледна Крийд и Тал и заяви:
— Така е справедливо. Получават милост, каквато дадоха.
Крийд изглеждаше притеснен, но кимна.
— Няма място за много обич към хората на Гарвана, но на някои от момчетата ми няма да им хареса. Най-добре ще е да поемем на юг още на съмване.
Доведоха коня и Тал каза:
— Трябва ми мях с вода.
Една жена изтича до колибата си и се върна с пълен мях. Подаде му и един вързоп.
— Малко храна, за гонитбата.
Тал кимна. Нагласи оръжията си — сабята, лъка и пълния колчан, махна с ръка, после смуши коня и препусна навън през портата в нощта.
Глава 21
Гонитба
Тал дръпна юздите.