Гордън Ингълби не отглеждаше в тайната си градина пащърнак, а индийски коноп!
Бях чела за това растение в извадка от книгата на О’Шонеси „За препаратите на индийския коноп, или ганджата, техните странични ефекти върху животинския организъм и използването им за лечение на тетанус и други конвулсивни заболявания“, която намерих пъхната в едно от чекмеджетата на бюрото на чичо Тар.
Нима той е използвал индийски коноп? Дали това би могло да обясни още по-ясно защо така внезапно и зрелищно е напуснал Оксфорд като студент?
Ганджата, или препаратът, получаван от листата й — бханг — отдавна беше известен като заместител на опиума и доктор О’Шонеси лично е описал големия успех при използването му за лечение на един случай на бебешки конвулсии.
А какво друго беше детският паралич на Рупърт, ако не мускулни конвулсии, които щяха да го мъчат жестоко ден след ден до края на живота му?
След това изследването на фасовете от цигарите на Гордън и Рупърт почти не ме развълнува. Вече знаех какви ще са резултатите. След като измих и прибрах стъклениците (пфу, как мразя да мия!), записах в тетрадката си:
„Тестът на Дюкеноа-Левин върху листата и остатъците от цигарите от Гибът Уд показва наличието на индийски коноп (Cannabis sativa). Гордън Ингълби отглежда — и пуши — от това растение. Дочух забележката му, че «той е дотук». Какво имаше предвид?
Кои са «останалите», за които говореше Рупърт? Коя е «мъртвата жена»? Може ли да е госпожа Ингълби? Каквото и да става във фермата Кълвърхаус, то Рупърт е замесен.
— А сега… — както би написал онзи Пийпс9 — право в леглото.“
Но не можех да заспя. От доста време лежах взряна в тавана и слушах как пердетата шептят тихичко на нощния ветрец.
В Бъкшоу времето не върви както по другите места. В Бъкшоу времето като че ли не се ръководи от трескавите бързащи зъбчати колелца в часовника във вестибюла, които се въртят като хамстери в клетките си, а по-скоро от тромавите големи зъбчати колела, които успяват да направят само по един оборот всяка година.
Изведнъж се зачудих как може да съм толкова доволна, когато човек, когото познавах лично, се криеше в тъмната кула на един гълъбарник?
Което, разбира се, веднага ми напомни за „Крал Лир“. Татко ни заведе да гледаме Джон Гилгуд в главната роля в Страдфорд на Ейвън и макар Гилгуд да беше великолепен, в ушите ми още отекваха думите на Бедния Том, просяка от Бедлам (всъщност предрешения Едгар):
— Нима Шекспир е откраднал това от „Джак и бобеното стъбло“ — бях прошепнала в ухото на Дафи. Или пък приказката е заимствала думите от Шекспир?
— Нито едното от двете — бе прошепнала в отговор тя. — И двете произведения са я взели от пиесата на Томас Наш „Отговор до Сафрън-Уолдън“, която ги предшества, тъй като е била поставена през хиляда петстотин деветдесет и шеста година.
Добрата стара Дафи. Понякога почти ми идваше да й простя, че ме мрази.
Е, Рупърт щеше да представи собствената си версия на „Джак и бобеното стъбло“ само след няколко часа. Може би щях да науча нещо от представлението.
Малко след това станах, облякох се и се промъкнах навън.
Намерих Догър седнал на пейката срещу изкуственото езеро и декоративните руини.
Беше облечен както снощи: тъмен костюм, лъснати обувки и вратовръзка, която сигурно говореше много на посветените.
Пълната луна сияеше в небето като голяма сребриста пита сирене, а Догър седеше с изправен гръб, сякаш се топлеше на лъчите, с отворен черен чадър над главата си.
Седнах тихо на пейката. Той не ме погледна, нито пък аз него, и поседяхме така известно време като двама древни астрономи, наблюдаващи луната.
По едно време казах:
— Догър, не вали.
По време на войната го валели проливни дъждове: безмилостни дъждове; дъжд, от който нямало къде да се скрие, нямало накъде да бяга. Или поне така ми каза госпожа Малит.
— Този подслон му носи голяма утеха, скъпа. Дори когато дърво и камък се пукат от жега.
Бавно, като фигурка с часовников механизъм, Догър вдигна ръка и освободи закопчалката на чадъра, чиито спици и непромокаем плат се свиха като крилете на прилеп и обгърнаха горната част на ръката на Догър в черно.
9
Самюъл Пийпс — английски писател и държавен чиновник, известен най-вече с подробния си дневник, в който са описани важни събития от историята на Великобритания от XVII в. — Бел.прев.
10
Великанът от народната приказка „Джак и бобеното стъбло“ казва същите думи, като великана в горепосочения цитат от „Крал Лир“ — (превод Валери Петров). — Бел.прев.