Ния се шмугна покрай него и избяга. Аз я последвах бързо.
— Скъпа госпожо — рече викарият, протегнал богато украсен месингов поднос, — вземете си сандвич с краставица и маруля. Казват, че действат невероятно успокояващо. Лично ги направих.
Направил ги е лично ли? Нима в дома му бе обявена война?
Отново стояхме навън в двора съвсем близо до мястото, където за пръв път видях Ния, просната разплакана по очи на надгробната плоча. Нима бяха изминали само два дни оттогава? Струваше ми се, че е минала цяла вечност.
— Не, благодаря, отче — отвърна Ния. — Вече съм на себе си, а и имам работа.
Обедът беше истинско изпитание. Тъй като прозорците на залата бяха закрити до половина с тежки завеси, спиращи светлината заради представлението, ние седяхме в почти пълен мрак, докато викарият се суетеше със сандвичи и кана лимонада, която сякаш бе сътворил с вълшебна пръчица. Ния седеше в единия край на редица от столове, а Мат — в другия. Рупърт бе изчезнал зад кулисите преди известно време.
— След малко ще трябва да отворим вратите — надникна викарият иззад завесата. — Зрителите вече започнаха да се редят на опашка с пълни джобове с монети.
Той погледна часовника си.
— Деветдесет минути до вдигането на завесата — провикна се с длани, събрани като фуния пред устата.
— Деветдесет минути.
— Флавия — обърна се Ния към мен, — моля те, изтичай зад кулисите и кажи на Рупърт да намали музиката, когато започна да говоря. Във Фрингфорд я беше надул до край, не искам това да се повтаря.
Погледнах я въпросително.
— Моля те, направи ми тази услуга. Трябва да си облека костюма, а точно сега не искам да го виждам.
Всъщност и аз не горях от желание да виждам Рупърт. Докато изкачвах стъпалата към сцената, се сетих за Сидни Карсън11, който се качва на ешафода, за да се изправи на гилотината.
Намерих пролуката в черните странични завеси, висящи от двете страни на куклената сцена, и пристъпих в съвсем различен свят.
Всичко беше обляно от снопове светлина, която осветяваше редове електрически превключватели и лостове, чиито кабели и жици се виеха във всички посоки. Зад сцената всичко тънеше в мрак, а сиянието на малките лампички, колкото и слабо да беше, правеше невъзможно да се види какво има в сенките.
— Качи се — обади се глас от мрака горе. Беше Рупърт. — Отстрани има стълба. Внимавай.
Опипом заобиколих отзад сцената и намерих стълбата с ръце. След няколко крачки нагоре се озовах на дървена платформа, поставена напряко над куклената сцена.
Здрав парапет, направен от черни метални тръби, служеше на Рупърт за опора на кръста му, докато той стоеше наведен напред, за да управлява куклите. Макар те да бяха обърнати така, че не виждах лицата им, няколко от тези съчленени герои висяха на една греда зад мен: стара жена, мъж и момче, съдейки по селските им дрехи.
От едната страна, достатъчно близо, че да е подръка, бе закрепен магнетофонът с ролки, заредени с лъскава кафява лента, която, съдейки по цвета, явно бе покрита с емулсия от железен оксид.
— Ния помоли да ти напомня да намалиш музиката, когато започне да говори — прошепнах, сякаш му казвах тайна.
— Добре. Няма нужда да шепнеш. Завесите поглъщат звука. Тук горе никой не може да ни чуе.
Тази мисъл не беше особено утешителна. Ако имаше желание, Рупърт можеше да ме хване за врата с мощните си ръце и да ме удуши сред пълна тишина. Никой отпред нямаше да разбере какво става, докато не намерят трупа ми.
— Трябва да се връщам — заявих аз. — Помагам с билетите.
— Добре, но виж това, преди да тръгнеш. Малко деца получават възможност да влязат зад кулисите.
Още докато говореше, той се протегна и завъртя голямо копче, при което светлината от лампите на сцената под нас се приглуши. Едва не загубих равновесие, когато под краката ми от нищото изникна малък свят. Внезапно установих, че се взирам надолу като бог в приказен пейзаж от синьо небе и нарисувани зелени хълмове. Сгушена в долината, стоеше сламена къщурка с пейка в двора и разнебитен обор.
Дъхът ми спря.
— Ти ли изработи всичко това?
Рупърт се усмихна и посегна към друг лост. Когато го дръпна, денят се стопи, настъпи мрак и прозорчетата на къщурката светнаха.
Макар да виждах всичко обърнато нагоре, ме прободе нещо, което не бях изпитвала до този момент.