— Хайде, господин Потел — произнася той, — призовете страните.
След това, усмихвайки се, промърморва:
— Quidquid tentabam dicere versus erat.19
Тогава секретарят на съда повдига плешивата си глава и изломотва с неразбираем глас:
— Госпожа Виктоар Баскюл срещу Изидор Патюрон.
Приближава се огромна жена, тя е от онези селски дами, дама от дълбоката провинция, с шапка, окичена с панделки, с ланец на часовника, провиснал през целия й корем, с пръстени по ръцете и с блестящи като запалени свещи къдри около ушите.
Мировият съдия я поздравява бегло като позната, с поглед, в който прозира насмешка, и казва:
— Госпожа Баскюл, изложете вашата жалба.
Противната страна е застанала точно насреща. Тя се състои от трима души. В средата стои млад, двадесет и пет годишен селянин, с червени като мак и кръгли като ябълка бузи. Вдясно от него е съвсем младата му жена; тя е слаба, дребна, прилича на кайенска кокошка, има тясна и плоска глава, увенчана с розово боне като с кокоши гребен. Очите й са кръгли, учудени и гневни; тя гледа встрани както домашните птици. Вляво от момъка е застанал баща му, прегърбен стар човек, чието изкривено тяло се губи в колосаната му блуза като под камбана.
Госпожа Баскюл започва обясненията си: — Господин мирови съдия, преди петнадесет години аз прибрах това момче. Отгледах го и го обикнах като майка, направих всичко за него, направих от него истински мъж. Той ми беше обещал, беше ми се заклел да не ме напуска никога, дори ми подписа документ за това, в замяна на което му приписах един малък имот, земята ми в Бек-дьо-Мортен, която струва около шест хиляди франка. Но ето че една хлапачка, една никаквица, една сополанка…
Мировият съдия. Подбирайте изразите си, госпожа Баскюл.
Г-жа Баскюл. Някаква там… Някаква там… разбирате ли, му завъртяла главата, кой знае какво му е направила, да, кой знае какво… и той отишъл, та се оженил за нея, този глупак, това голямо говедо, и сега й носи зестра моя имот, моя имот в Бек-дьо-Мортен… А, не и не… Аз имам документ, ето го… Да ми върне имота тогава… Ние подписахме при нотариуса един документ за имота, а помежду си, отделно, едно частно споразумение за приятелството. Колкото важи едното, толкова и другото. Всеки търси своето право, нали тъй? (Тя подава на мировия съдия някакъв разтворен, обгербван с марки лист.)
Изидор Патюрон. Не е вярно.
Съдията. Мълчете. Ще говорите след това. (Чете.) „Аз, долуподписаният Изидор Патюрон, обещавам чрез настоящото на г-жа Баскюл, моята благодетелка, да не я напусна никога, докато съм жив, и да й служа предано. Горжвил, 5 август, 1883 г.“
Съдията. Вместо подпис тук е поставен кръст, значи вие не знаете да пишете?
Изидор. Не. Никак не знам.
Съдията. Вие ли сте поставили този кръст тук?
Изидор. Не, не съм аз.
Съдията. Кой го е поставил тогава?
Изидор. Тя самата.
Съдията. Готов ли сте да се закълнете, че не сте поставили този кръст?
Изидор (забързано). Заклевам се в баща си, в майка си, в дядо си, в баба си и в дядо господ, който сега ме слуша, че не съм го поставил аз. (Вдига ръка и плюе встрани, в подкрепа на клетвата си.)
Съдията (смеейки се). И така, какви са били отношенията ви с тук присъствуващата г-жа Баскюл?
Изидор. Тя спеше с мен. (Смях сред публиката.)
Съдията. Подбирайте изразите си. Искате да кажете, че отношенията ви не са били така чисти, както твърди тя.
Патюрон-баща (взема думата). Той нямаше още петнадесет години, петнадесет години още нямаше, господин съдия, когато тя ми го разтвори…
Съдията. Искате да кажете разврати?
Бащата. Отде да знам аз как му викат? Той нямаше още петнадесет години. А преди това повече от четири години вече все тя се грижеше за него, глезеше го, угояваше го като гъска, така го тъпчеше, че, да прощава ваша милост щеше да го пръсне от ядене. И после, кога си рече, че му е дошло времето и че е готов, тя го покри…
Съдията. Поквари… И вие позволихте това?…
Бащата. Дали тази, или онази, все някоя щеше да бъде…
Съдията. Тогава от какво се оплаквате?
Бащата. От нищо. О, от нищо не се оплаквам аз, от нищо, само че той, той не иска вече, защото е вече свободен. Искам закрила от закона.
Г-жа Баскюл. Тези хора ме клеветят, господин съдия. Аз направих от него истински мъж.