— Добре си го намислил, няма що — рекох.
— Мислиш си, че съм лайно, нали?
— Да.
— Виж какво, светът открай време е несправедлив. Не аз определям правилата. Винаги ще е така. Нито веднъж не измамих Хацуми. Тя знае, че съм лайно и че може да ме напусне по всяко време, щом реши, че не може повече да продължава така. Казах й го без заобикалки.
Нагасава изпи бирата си и запали цигара.
— Нищо в този живот ли не може да те изплаши? — попитах.
— Хей, аз не съм пълен идиот — отвърна той. — Разбира се, че животът понякога ме плаши. Но не ми се е случвало да приема това като предпоставка за всичко останало. Ще се отдам напълно на този живот и ще стигна докъдето мога. Ще вземам каквото искам и ще изоставям каквото не искам. Ето как възнамерявам да живея живота си. А пък ако нещата се объркат, тогава ще спра и ще помисля. Ако се замислиш, тъкмо несправедливото общество е онова, което ти дава възможност да използваш способностите си максимално.
— Начинът ти на живот ми се струва твърде егоцентричен — рекох.
— Може би е такъв, но не седя и не чакам всичко да ми падне от небето. Работя упорито, сам. Работя десет пъти по-упорито от теб.
— Сигурно е така — казах.
— Понякога се оглеждам наоколо и ме присвива стомахът. „Защо, по дяволите, тези нещастници не вършат нищо?“, чудя се. Не вършат абсолютно нищо, а само се оплакват.
Погледнах Нагасава, поучуден от остротата на тона му.
— Според мен хората работят упорито. Просто се скъсват от работа. Или погрешно възприемам нещата?
— Това не е упорита работа, а е просто физически труд — отвърна той категорично. — „Упоритата работа“, за която говоря, е самостоятелна и целенасочена.
— Например да учиш испански, когато дойде време за отпуска и всички почиват?
— Именно. Ще овладея испанския до идната пролет. Знам добре английски, немски и френски и доста съм напреднал с италианския. Смяташ ли, че тези неща стават без упорит труд?
Нагасава дръпна от цигарата си, а аз си помислих за бащата на Мидори. Имаше един човек, на когото навярно никога не беше хрумвало да се захване да учи испански по телевизионен курс. Навярно никога не се бе замислял за разликата между упоритата работа и физическия труд. По всяка вероятност е бил прекалено зает, за да мисли за такива неща — зает с работа, зает да върне една дъщеря, която бе избягала от къщи във Фукушима.
— Та въпросът беше за нашата вечеря — каза Нагасава. — Съгласен ли си да е тази събота?
— Напълно — отвърнах.
Нагасава избра луксозен френски ресторант в тиха закътана уличка на Адзабу. Каза името си на входа и ни отведоха в малка уединена стая. По стените висяха петнайсетина гравюри. Докато чакахме Хацуми, с Нагасава си пийнахме отлично вино и си побъбрихме за романите на Джоузеф Конрад. Той бе със скъп сив костюм. Аз бях с обикновено синьо сако.
Хацуми пристигна след петнайсет минути. Беше старателно гримирана и носеше златни обеци, красива тъмносиня рокля и изискани дамски обувки с деколте. Когато й направих комплимент за цвета на роклята, тя ми обясни, че се наричал среднощно синьо.
— Какъв изискан ресторант! — възкликна Хацуми.
— Баща ми винаги се храни тук, когато идва в Токио — каза Нагасава. — Веднъж дойдох с него. Не съм вманиачен по тези снобски заведения.
— Няма вреда човек от време на време да се храни в такова заведение — рече Хацуми. Като се обърна към мен, тя попита: — Не си ли съгласен?
— Да, така е. Стига да не плащам аз сметката.
— Баща ми обикновено води любовницата си тук — каза Нагасава — има една в Токио.
— Наистина ли? — удиви се Хацуми.
Отпих от виното си, сякаш нищо не бях чул.
Най-накрая един сервитьор дойде и прие поръчките ни. След като си избра ордьовър и супа, Нагасава поръча патица, а Хацуми и аз — морски бас9. Храната се забави, затова пък ни се удаде възможност да се насладим на виното и на разговора. Първо Нагасава разказа за изпита във Външно министерство. По неговите думи повечето кандидати били отрепки, които било по-добре да бъдат хвърлени в бездънна пропаст, макар и да имало според него и няколко поносими в групата. Попитах го дали смята, че съотношението между добрите и отрепките е по-голямо, или по-малко в сравнение с обществото като цяло.