Двете жени се вторачиха една в друга и Вик си помисли: „Нещо не е наред“. Следващата ѝ мисъл, естествено, беше: „Намерили са Уейн, захвърлен в канавка, със срязано от ухо до ухо гърло!“.
Но Маги бе казала, че той е жив, а Маги бе наясно с нещата, така че явно ставаше въпрос за друго.
Вик погледна зад Хътър към дъното на коридора и видя детектив Долтри и още един полицай.
— Виктория — каза спокойно Табита, — трябва да поговорим.
Вик излезе в коридора и затвори вратата на спалнята.
— Какво има?
— Къде можем да поговорим на спокойствие?
Вик отново погледна Долтри и униформения полицай. Полицаят бе висок над метър и осемдесет, със слънчев загар и дебел врат. Долтри бе кръстосал ръцете си на гърдите, устата му представляваше тънка бяла линия. В голямата си груба ръка държеше флакон, вероятно със сълзотворен газ.
Вик кимна към стаята на Уейн.
— Тук няма да пречим на никого.
Дребната жена влезе в стаичката, която Уейн бе използвал няколко седмици; Вик я последва. Чаршафите му — със сцени от „Островът на съкровищата“ — бяха отметнати настрани и сякаш подканяха детето да си легне. Вик седна на ръба на леглото.
„Върни се! — каза тя на Уейн с душата си. Идеше ѝ да сграбчи чаршафите му, да ги поднесе към лицето си и да ги подуши, да напълни носа си с миризмата на детето. — Върни се, Уейн!“
Хътър се облегна на скрина, при което сакото ѝ се разтвори и глокът под мишницата ѝ се показа. Вик забеляза, че младата жена си е сложила обеци — златни петоъгълници със знака на Супермен в средата.
— Само да не те види Лу с такива обеци — каза Вик. — Страшно ще му се прииска да те прегърне. Фенките са неговият криптонит24.
— Трябва да си изясним нещо — каза Хътър.
Вик се наведе, бръкна под леглото и извади плюшената маймуна. Беше дългоръка, със сива козина и носеше кожено яке и мотористка каска. От лявата страна на гърдите ѝ пишеше „Вълнена маймуна“. Вик нямаше спомен да е купувала такова нещо.
— Относно какво? — попита тя, без да поглежда Хътър.
Положи маймуната на леглото, там, където бе лежал Уейн.
— Ти не беше искрена с мен. Още от самото начало. Не знам защо. Може би има неща, за които те е страх да говориш. И такива, за които се срамуваш да говориш пред толкова много мъже. Вероятно си мислиш, че защитаваш сина си по някакъв начин. Възможно е да защитаваш някой друг. Не знам каква е причината, но е време да свалиш картите.
— Не съм те излъгала за нищо.
— Престани да се ебаваш с мен — каза със спокоен, лишен от всякакви емоции глас. — Коя е Маргарет Лей? Какво ви свързва? Тя откъде знае, че синът ти не е пострадал?
— Подслушвате телефона на Лу?
— Естествено. Доколкото знаем, той е замесен. Ти също. Ти каза, че си се опитала да представиш нещата правдоподобно, но се съмняваш, че ние ще се вържем. Права си. Аз не се вързах. Дори за момент.
Вик се зачуди дали ако се нахвърли върху Табита Хътър и я притисне към скрина, ще може да ѝ отнеме пистолета. Но отраканата кучка вероятно знаеше карате, а и каква полза щеше да има от атаката? После какво щеше да прави?
— Последен шанс, Вик. Искам да си наясно с едно. Ще те арестувам по подозрение в участие…
— В какво? В нападение върху мен самата?
— Не знам кой те е пребил. Може да е синът ти, докато се е отбранявал.
Така. Най-сетне. Вик установи, че изобщо не е изненадана. Изненадващото бе, че те чак сега стигнаха до този извод.
— Не ми се ще да вярвам, че си замесена в изчезването на сина ти. Но познаваш човек, който има информация за състоянието на Уейн. Укриваш факти от нас. Обясненията ти за случилото се звучат като бълнувания на параноик. Имаш последен шанс да кажеш истината, ако изобщо можеш. Помисли си, преди да отговориш. Защото, когато приключа с теб, почвам Лу. Той също крие доказателства, сигурна съм. Кой баща би отделил десет часа за ремонтиране на мотор, при положение че синът му е бил отвлечен предния ден. Задавам му въпроси, които не му харесват, и той веднага пали двигателя, за да ме заглуши. Като тийнейджър, който надува музиката, за да не чува майка си, която му опява да си почисти стаята.
— Какво имате предвид… той е запалил двигателя? Той е запалил триумфа? — попита Вик.
Хътър бавно издиша въздуха в гърдите си. Главата ѝ клюмна, раменете ѝ увиснаха. Най-накрая нещо бе успяло да накърни невъзмутимостта ѝ. Вече изглеждаше уморена и някак… съкрушена.
— Хубаво — промълви Хътър. — Вик. Съжалявам. Наистина. Ще ми се ние двете…
24
Въображаем материал в митологията за Супермен, получаван от радиоактивна руда на родната планета на Супермен — Криптон. — Б.пр.