— Не. Ще запали.
Вятърът понесе дребните снежинки настрани. Нощта се изпълни с меко кънтене.
Вик погледна към клоните над тях, бяха отрупани с ангелчета, дядоколедовци, снежинки и сребристи и златисти топки.
— Чудя се защо не се чупят — подхвърли Лу.
— Те са хоркрукси28 — каза Вик.
Лу я изгледа притеснено.
— Като в „Хари Потър“?
Тя се изсмя нервно.
— Виж ги само. По тези дървета има повече злато и рубини, отколкото в целия Офир29. А тук ще се случи същото като там.
— Офир? — попита той. — Какви ги дрънкаш, Вик? Ела при мен.
Тя поклати главата си, сякаш за да я прочисти, после опипа врата си и направи болезнена гримаса.
Вик го погледна през кичурите коса, паднали върху лицето ѝ. За огромна негова изненада, тя отново приличаше на себе си. Това бе ухилената Вик с палави пламъчета в очите, която винаги го бе възбуждала.
Тя каза:
— Ти си добър човек, Лу Кармоди. Може да съм луда кучка, но те обичам. Съжалявам, че ти докарах толкова главоболия и адски ми се иска да си вземеш някоя по-добра от мен. Но не съжалявам, че направихме дете. Той има моя външен вид и твоето сърце. Ясно е кое от двете струва повече.
Той опря юмруците си в земята и се плъзна по задник към Вик. Взе я в прегръдките си и я притисна към гърдите си. Завря лице в косата ѝ.
— Кой е казал, че има по-добра от теб? Говориш за себе си такива неща, каквито не бих позволил на никого другиго да изрече. — Целуна я по темето. — Направихме добро момче. Време е да си го върнем.
Тя се дръпна малко, за да може да го погледне в лицето.
— Какво стана с таймерите? А с експлозивите?
Лу се пресегна към раницата, която лежеше на няколко метра от него. Беше отворена.
— Започнах работа по тях. Преди малко. Просто ми се щеше да се занимавам с нещо, докато те чакам да се събудиш.
Той кимна към ръцете си, сякаш за да покаже, че са безполезни, когато са празни. Бързо свали лявата си длан, надяваше се тя да не е видяла раната от изгаряне.
На китката на другата му ръка висяха белезници. Вик се усмихна отново и ги побутна.
— Ще направим нещо перверзно с тях по-късно — каза тя, но в гласа ѝ се усещаше тревога и не загатваше за секс, а бе по-скоро като далечен спомен за червено вино и мързеливи целувки.
Той се изчерви. Открай време се изчервяваше лесно. Тя се засмя и го млясна по бузата.
— Я да видя какво си направил.
— Е, не е много. Част от таймерите са се прецакали при падането. Привързах четири. — Бръкна в раницата и извади един от пакетите с експлозиви. Черният таймер лежеше отгоре. Излизащите от него две жици, едната червена, другата зелена, бяха вкарани в торбичката с бяло вещество. — Таймерите на практика са часовничета с аларма. Едната стрелка показва часа, а другата кога ще се задейства бомбата. Разбра ли? Натискаш тук и часовникът тръгва.
Само като докоснеше експлозивите, започваше да се поти. Един обикновен таймер за коледни лампички ги делеше от експлозия, след която не биха останали дори късчета плът.
— Не разбирам само едно нещо — подхвана той. — Кога ще ги сложиш и къде?
Той се изправи на крака и се огледа като дете, канещо се да пресече натоварен булевард.
Намираха се на полянка, разположена в ниската част на гората. Алеята, водеща към Къщата на шейна, бе точно зад гърба му. Бе чакълеста и тясна — не можеше да се разминават коли на нея.
От лявата му страна бе пътят, където преди петнайсет години едно слабичко момиче с крака като клечки бе изскочило цялото омазано със сажди от шубраците, за да потърси помощ от двайсет и една годишен дебеланко, възседнал харли. По онова време Лу се прибираше от неприятна среща с баща си. Бе поискал пари, за да може да кандидатства в колеж и да следва книгоиздаване. Баща му бе попитал каква е идеята му, а Лу бе отговорил, че иска да основе компания за издаване на комикси. Баща му се бе нацупил и бе казал, че това е все едно да използваш парите за тоалетна хартия. Бе заявил на Лу, че щом иска да се образова, да постъпи в армията — като него на младини. Така поне щял да поотслабне и да се сдобие с прилична прическа.
Лу се качи на мотора си и отпраши, за да не види майка му, че се е разплакал. Имаше намерение да отиде в Денвър и да се запише войник — щеше да служи няколко години в чужбина, изчезвайки от живота на баща си. Щеше да се върне различен човек — слаб, жилав и хладнокръвен — човек, който би позволил на баща си да го прегърне, но не би откликнал на прегръдката. Щеше да се обръща към баща си със „сър“ и да стои мирно до стола му, без да се усмихва. Харесвате ли прическата ми, сър? Отговаря ли тя на високите ви изисквания? Такива неща щеше да го пита. Искаше да се върне преобразен, чак родителите му да не могат да го познаят. Общо взето, така се и получи, макар че той не стигна до Денвър.
28
Предмет, животно или човек, на който е направена специална черна магия от магьосник, вкарващ част от душата си в обекта. Думата е от поредицата романи за Хари Потър от Дж. К. Роулинг. — Б.пр.
29
Офир е една от двете митични страни, упоменати в Стария завет на Библията, редом с Таршиш. Офир е сочена в писанията като страна на злато, скъпоценни камъни и други екзотични неща, привличаща древните моряци от всички краища на света. — Б.пр.