Опита се да прецени дали е възможно, докато е спал, да са отишли много на север, където снежни бури има и през пролетта. Отхвърли това предположение като идиотско. Замисли се за студената нощ и за непознатия път и си каза, че сънува, но не си повярва. Множеството напълно реални усещания — пулсиращата глава, полепналата по лицето кръв, вдървеният от дългото седене зад волана гръб — подсказваха, че е буден. Колата бе стабилна като танк, не поднасяше, не кривваше и не намаляваше под шейсет мили в час.
По радиото звучаха All I Want For Christmas, Silver Bells, Joy to the World и It Came Upon A Midnight Clear. Деметър само от време на време чуваше музиката. Нямаше реклами, нямаше новини, само хорове, изказващи благодарности към Бог, и Ърта Кит17, която обещаваше, че ще бъде много добро момиче, ако Дядо Коледа изпълни всичките ѝ желания.
Когато притвори очи, си представи мобилния си телефон, лежащ на тезгяха в гаража. Дали Мишел вече го търсеше? Със сигурност, ако е видяла, че гаражната врата е отворена и че гаражът е празен. Вероятно бе страшно обезпокоена. Щеше му се телефонът да е у него не за да потърси помощ — смяташе, че никой вече не може да му помогне — а просто защото копнееше да чуе гласа ѝ. Искаше да ѝ каже, че настоява тя да отиде на бала и да опита да се позабавлява. Искаше да ѝ каже, че не се страхува от факта, че е пораснала, че единственото му притеснение е, че когато остарее, ще се чувства самотен без нея, макар че подобни притеснения бяха тъпи с оглед на настоящото положение. Искаше да ѝ каже, че тя е най-хубавото нещо в живота му. Не ѝ беше казвал това скоро, не беше ѝ го казвал достатъчно пъти.
След шест часа, прекарани в колата, паниката си бе отишла, чувстваше се просто озадачен. До известна степен съзнанието му приемаше ситуацията като естествена. Рано или късно, черна кола идваше за всеки. Идваше и те отвеждаше далече от любимите хора, и връщане назад нямаше.
Пери Комо18 предупреждаваше със сух глас Нейтан, че Коледата вече иде.
— Без майтап, Пери — каза Нейтан, после с дрезгав, припукващ глас добави: — Харесвам стария рокендрол. Тази музика е наслада за душата!
Изрече думите възможно най-силно, строфа подир строфа, а когато замлъкна, радиото се бе изключило.
Добре. Това бе същински коледен подарък. Вероятно последният, който щеше да получи.
Когато отново отвори очи, лицето му бе опряно в кормилото, колата работеше на празен ход, а в очите му светеше силна светлина.
Примижа, светът се бе смалил до яркосиньо петно. Главата го болеше още по-силно от преди. Толкова силно го болеше, че чак му се повръщаше. Болката бе точно зад очите му и сякаш блестеше с жълта светлина. Тази слънчева светлина бе адски несправедлива.
Примигна през сълзи и светът започна да идва на фокус, да се изостря.
Дебел мъж с противогаз и военни дрехи се взираше в него през зацапаното с кръв странично стъкло. Противогазът бе стар, вероятно от Втората световна война, и имаше цвят на горчица.
— Кой си ти, по дяволите? — попита Нейтан.
Дебелакът сякаш се полюшваше, подскачайки развълнувано на пръсти. Нейтан не можеше да види лицето му.
Бутончето за отключване на вратата подскочи нагоре, като издрънча металически.
Дебелият държеше в ръката си някаква бутилка, може би с аерозол. Отстрани пишеше „Джинджифилов освежител за въздух“ и имаше старовремска рисунка на щастлива майка, вадеща от печката тава с курабии.
— Къде съм? — попита Нейтан Деметър. — Какво е това място, мамка му?
Човека с противогаза натисна дръжката и отвори вратата, зад която бе уханна пролетна утрин.
— Това е мястото, където излизаш — отвърна той.
Презвитерианска болница, Денвър
Когато някой интересен умреше, Хикс се снимаше с него. Имаше една местна водеща на новини, трийсет и две годишна красавица с разкошна светлоруса коса и светлосини очи, която се бе насвяткала и се бе задушила от собственото си повръщано. Хикс се промъкна в моргата в един през нощта, извади я от чекмеджето ѝ и я изправи в седнало положение. Прегърна я с една ръка и се приведе, допирайки устни до зърното на гърдата ѝ, докато снимаше с мобилния си телефон. Не го засмука обаче. Това щеше да е грубо.
Имаше и една рок звезда, не особено голяма рок звезда. Точно той беше от бандата, която направи хит от филм със Сталоун. Рок звездата умря от рак и сега, с тази рядка кафява коса, дългите мигли и широките женствени устни, приличаше на изсъхнала старица. Хикс го извади от чекмеджето и сви пръстите му така, че да направи знака „дяволски рога“, после, за снимката, се облегна на него и също вдигна показалеца и малкия си пръст. Клепачите на рокаджията бяха притворени, така че той изглеждаше сънен и незаинтересован.