Хикс бе разбрал от гаджето си Саша, че в моргата има известен сериен убиец. Саша беше сестра в педиатрията, горе на осмия етаж. Тя харесваше снимките му с известни мъртъвци. Затова той винаги ги изпращаше първо на нея. Саша смяташе Хикс за забавен. Казваше, че трябва да го дават по „Дейли Шоу“. Хикс също харесваше Саша. Тя имаше ключ от шкафа с лекарствата и в съботните вечери отмъкваше по нещо хубавко — оксиконтин или медицинска кока — и по време на почивките те се намърдваха в някое празно родилно отделение, където тя сваляше широкия си униформен панталон и сядаше на гинекологичния стол.
Хикс не бе чувал за този човек, затова Саша, използвайки компютъра в сестринската стая, извади информация за него. Снимката беше доста лоша, но все пак се виждаше някакъв плешивец с тясно лице и криви, заострени зъби. Очите му бяха светли, кръгли, хлътнали дълбоко в очните кухини и излъчваха тъпота. Пишеше, че се казва Чарли Талънт Манкс и че бил пратен във федералния затвор преди повече от десет години, понеже запалил някакъв нещастник, и то пред десетки свидетели.
— Не е голяма работа — каза Хикс. — Убил е само един човек.
— Бъркаш. По-лош е от Джон Уейн Гейси. Убил е сума ти деца. Сума ти. В някаква къща. Окачвал на дърветата по едно ангелче за всяко погубено дете. Ужасия. Някаква зловеща символика. Коледни ангелчета. Нарекли мястото Къщата на шейна. Вдаваш ли? Вдяваш ли, Хикс?
— Не.
— Защото ги е убивал там. Но и заради шейната19 на Дядо Коледа. Сега разбираш ли?
— Не. — Той не можеше да разбере какво общо има Дядо Коледа с човек като Манкс.
— Къщата изгоряла, но играчките все още са там. Висят на дърветата, сякаш за спомен. — Тя подръпна връзките на панталона си. — Серийните убийци ме възбуждат. Мисля си за гадориите, които бих направила, за да запазя живота си. Отиди да се снимаш с него, после ми прати снимката на имейла. И ми кажи какво би направил, ако откажа да се чукаме.
Той не виждаше смисъл да оспорва подобни аргументи, бездруго трябваше да направи обиколките си. Ако онзи наистина бе убил много хора, значи си струваше да добави снимка с него към колекцията си. Хикс вече бе направил немалко забавни фотографии, но смяташе, че няма да е зле да се щракне и със сериен убиец. Така щеше да демонстрира по-мрачната си, по-сериозната си страна.
В асансьора Хикс извади пистолета, насочи го към отражението си и каза:
— Или това влиза в устата ти, или моята голяма патка.
Репетираше фразите, които щеше да отправи към Саша.
Всичко бе наред, докато уоки-токито му не звънна и чичо му не каза:
— Хей, задник, продължавай да си играеш с оръжието, та като се гръмнеш, да можем да наемем някого, който се справя със скапаната работа.
Бе забравил, че в асансьора има камера. За щастие, микрофон нямаше. Прибра пистолета в кобура и сведе глава, надявайки се, че периферията на шапката скрива лицето му. В продължение на десет секунди се бори с гнева и смущението, после натисна бутона на уоки-токито, канейки се да се изрепчи на дъртото копеле. Но вместо това промърмори с тънкия гласец, който много мразеше:
— Разбрано.
Чичо Джим му бе уредил работата като охранител, прикривайки преждевременното напускане на гимназията от страна на Хикс, както и ареста за пиянство на публично място. Хикс работеше в болницата от два месеца, но вече два пъти бе мъмрен — първия път за мудност, втория — задето не си вдига уоки-токито (тогава бе на гинекологичния стол). Чичо Джим бе казал, че ако за трети път бъде хванат в издънка, преди да е направил една година служба, уволнението не му мърда.
Чичо Джим имаше безупречно досие вероятно защото киснеше по шест часа дневно в офиса, като с едното око следеше мониторите, а с другото — някой порноканал. Трийсет години гледане на телевизия за четиринайсет долара на час, при пълни бонуси. Точно към това се стремеше и Хикс, но ако загубеше работата като охранител, може би щеше да се наложи да се върне в „Макдоналдс“, което нямаше да е хич добре. Когато започна в болницата, той се отказа от страхотна работа в ресторанта, а не му допадаше идеята да започва всичко отначало. Да не говорим, че едно евентуално уволнение вероятно би сложило край на връзката му със Саша, на чопването на лекарства от шкафа и на забавленията на гинекологичния стол. Саша харесваше униформата на Хикс, едва ли би се впечатлила от облеклото, което носят служителите на „Макдоналдс“.
19
На английски думите sleigh — шейна, и slay — убивам, звучат по един и същ начин. — Б.пр.