Хикс стигна до нивото в сутерен едно и се измъкна от асансьора. Когато вратите се затвориха, той се обърна, хвана се за слабините и прати въздушна целувка.
— Да го духаш, педал дебелогъз — каза той. — Обзалагам се, че ще ти хареса.
В единайсет и трийсет през нощта в сутерена нямаше много движение. Повечето лампи бяха изгасени, светеха само флуоресцентните на тавана, и то нарядко — това бе една от мерките за икономии в болницата. От време на време по подземния тунел, свързващ сградата с паркинга от другата страна на улицата, минаваха хора.
Най-ценната придобивка на Хикс бе паркирана там — черен понтиак с раирана тапицерия и сини неонови фарове, монтирани ниско долу, който приличаше космически кораб, когато фучеше по пътя. Щеше да се наложи да го продаде, ако си загуби работата. Определено нямаше да може да плаща вноските с обръщане на бургери върху скарата. Саша обичаше да се чукат в понтиака. Тя беше луда по животните и от имитацията на кожа на зебра по седалките направо подивяваше.
Хикс смяташе, че серийният убиец ще е в моргата, но се оказа, че вече са го закарали в залата за аутопсии. Един от докторите бе започнал да го реже, но явно бе решил да довърши работата си утре. Хикс включи лампите над масите, оставяйки останалата част от залата да тъне в мрак. Дръпна завеската на прозорчето на вратата. Вратата нямаше ключалка, затова я заклини; опасяваше се да не се намъкне някой.
Патологът бе завил Чарли Манкс с чаршаф, преди да излезе. Нямаше други трупове в залата. Носилката бе паркирана под табелка, на която пишеше: hie locus est ubi mors gaudet succurrere vitae20. Хикс смяташе някой ден да провери в Гугъл какво означава това.
Смъкна чаршафа до глезените на Манкс и се загледа. Гръдният кош бе отварян. Сега бе зашит с груб черен конец. Разрезът с формата на буквата „Y“ стигаше до тазовите кости. Пенисът на Чарли Манкс бе тънък и дълъг като кренвирш. Мъжът имаше обратна захапка, така че кривите кафяви зъби бяха впити в долната му устна. Очите му бяха отворени и сякаш се взираха в Хикс с любопитство.
На Хикс това не му хареса особено. Той бе виждал немалко трупове, но повечето бяха със затворени очи. А онези, чиито очи бяха отворени, гледаха някак мътно, все едно нещо вътре се бе съсирило, самият живот може би. Но тези очи изглеждаха ясни и будни, бяха очи на жив човек, не на мъртвец. Изглеждаха изпълнени с хищно птиче любопитство. Не, на Хикс изобщо не му пукаше от тези неща.
По принцип Хикс не се притесняваше от труповете. Нямаше и страх от тъмното. Малко се плашеше от чичо си Джим, опасяваше се Саша да не бръкне с пръст в задника му (тя твърдеше, че това ще му хареса) и често сънуваше кошмара как е отишъл на работа без панталон и докато върви по коридорите, пенисът му се мандахерца между бедрата, а хората се извръщат, за да го огледат. С това се изчерпваха страховете и фобиите му.
Зачуди се защо не са прибрали Манкс в чекмеджето, при положение че бяха приключили с изследването на гръдния кош. Но когато го изправи в седнало положение и го подпря на стената — дългите му кльощави ръце се отпуснаха в скута — забеляза, че отзад на черепа с маркер са нанесени точици. Точно така. Хикс бе прочел във вестникарската статия, намерена от Саша, че през последните шест години Манкс често е излизал от комата, и не се изненада, че лекарите желаят да човъркат в главата му. Всъщност кой не би желал да надникне в главата на сериен убиец? Вероятно са правени проучвания на тази тема.
Инструментите за аутопсия — трионът, скалпелът, форцепсът, резачката за ребра и чукът — лежаха на метална количка до трупа. Първоначално Хикс смяташе да даде на Манкс скалпела, който му изглеждаше подходящ за сериен убиец. Но пък скалпелът бе твърде малък. Вероятно нямаше да излезе добре на снимка, защото камерата на телефона му бе скапана.
Чукът бе друга работа. Беше голям, сребрист, с глава с формата на тухла, само дето бе изтънен в единия край. Задният ръб бе остър като месарски сатър. На края на дръжката имаше кука, която мушкаха под ръба на черепа и го издърпваха като капачка на бутилка. Чукът бе як отвсякъде.
На Хикс му отне минута да го намести в ръката на Манкс. Направи гримаса при вида на гадните дълги нокти на Манкс, които бяха жълти като зъбите му и имаха цепнатини отпред. Манкс щеше да прилича на онзи актьор от „Пришълецът“, на Ланс Хенриксен, ако някой обръснеше главата на Хенриксен и я цапардосаше няколко пъти с тежък предмет. Освен това Манкс имаше увиснали, розовеещи гърди, които, за ужас на Хикс, много наподобяваха това, което майка му държеше под сутиена си.