Хазяйката го стори. Митничарят заяви, че това е достатъчно, ала полицаят стоя нащрек.
— Откъде идвате? От границата? — запита той. — Имате ли документи? Кой сте вие?
За миг дъхът ми секна. Парите от Хелен бях напъхал във вътрешния си джоб; откриеше ли ги, попадах под съмнение, че искам да ги прехвърля контрабанда в Швейцария, и веднага щяха да ме арестуват. Какво щеше да последва, не можеше и да си представи човек.
Казах името си, но не показвах още паспорта; немците и австрийците не са длъжни да го носят в собствената си страна.
— Кой ще ни докаже, че точно вие не сте престъпникът, когото търсим? — отвърна полицаят, който ми заприлича на ловеца.
Засмях се.
— Няма нищо смешно — ядосано заяви той и се залови да претърсва куфарите ми заедно с митничаря.
Държах се, сякаш всичко бе на шега; не знаех как точно ще обясня наличието на парите, ако последва личен обиск. Реших да кажа, че възнамерявам да купя имот наблизо.
За моя изненада в страничния джоб на втория куфар митничарят намери едно писмо, което не ми бе известно. Това бе куфарът, който бях взел от Оснабрюк и който Хелен бе опаковала и свалила долу със старите ми вещи. Полицаят отвори писмото и почна да чете. Наблюдавах го напрегнато; не знаех какво е и се надявах да бъде поне някое старо, незначително писмо.
Чиновникът изсумтя и вдигна очи.
— Йозеф Шварц ли се наричате?
Кимнах.
— Защо не казахте веднага? — попита той.
— Нали ви го казах преди малко — отвърнах аз и се опитах да прочета бланката от обратната страна.
— Вярно е, каза го — потвърди митническият чиновник.
— Значи писмото се отнася до вас — запита полицаят.
Протегнах ръка. Той се поколеба за миг, после ми го даде. Сега видях бланката. Беше адресът на национал-социалистическата партия в Оснабрюк. Прочетох бавно, че комитетът в Оснабрюк моли да се окаже всяка възможна подкрепа на нациста Йозеф Шварц, който пътува в изпълнение на важно секретно поръчение. Подписано бе: Георг Юргенс, с почерка на Хелен.
Задържах писмото.
— Вярно ли е? — запита чиновникът със значително повече уважение от преди.
Извадих сега паспорта си, протегнах го, посочих името и пак го прибрах.
— Държавна тайна — отговорих аз.
— Значи затова?
— Затова — сериозно казах аз и прибрах писмото. — Надявам се, че това е достатъчно?
— Естествено. — Синеокият чиновник присви око. — Разбирам, наблюдение на границата.
Вдигнах ръка.
— Моля, нито дума за това. Секретно е. Именно по тази причина не можех да говоря. Въпреки това вие го изкопчихте от мен. В партията ли сте?
— То се знае — заяви полицаят.
Едва сега видях, че е червенокос и го потупах по потното рамо.
— Юначага! Ето за двама ви, да се почерпите с чаша вино след толкова усилия.
Шварц меланхолично ми се усмихна.
— Удивително е понякога колко лесно е да се подведат хора, чиято професия би трябвало да е недоверие. Познато ли ви е и това?
— Само че не без документи — казах аз. — Моите почитания към жена ви! Тя е предвидила, че писмото може да ви потрябва.
— Навярно е помислила, че няма да го взема, ако ми го предложи. От морални подбуди или пък заради опасността. Сигурно заради това главно. А аз бих го взел. То ме опаси.
Бях слушал Шварц с растящ интерес. Сега се огледах. Английският дипломат и немският бяха на дансинга. Танцуваха фокстрот и англичанинът бе по-добрият танцьор. Немецът се нуждаеше от повече пространство. Той танцуваше с ожесточена агресивност и тикаше партньорката пред себе си като топ. За момент ми се стори, че цяла шахматна дъска с фигури е оживяла в полумрака. Царете, немският и английският, понякога застрашително се доближаваха, но англичанинът се изплъзваше всеки път.
— Какво направихте след това? — попитах аз Шварц.
— Отидох в стаята си. Бях изчерпан — исках да се успокоя и да размисля. Хелен ме бе спасила по толкова неочакван начин, че ми се стори като действие на Deus ex machina4 — театрална машинация, която изненадващо довежда невъзможната бъркотия към добър край. Ала трябваше да се махна, преди полицаят да се разприказва или да размисли. Затова реших да се доверя на щастието, докато траеше. Осведомих се за следващия бърз влак до Швейцария. Пристигаше след един час. На хазяйката обясних, че трябва да отида до Цюрих за един ден и че ще взема само единия куфар; след няколко дни ще се върна, нека тя прибере другия. След това отидох на гарата. Познато ли ви е това, внезапно да се откажете от дългогодишна предпазливост?
4
Внезапна поява на умиротворяващото божество в гръцкия театър и през барока (лат.). Б. пр.