— Как са нещата при теб? — промърмори той, без да сваля очи от телевизора.
— Не се тревожи за мен — твърдо каза Хамър и отново го погали. — Всичко, което има значение в момента, е ти да се оправиш. Мисли положително, скъпи. Мислите влияят върху всичко. Никакво негативно отношение.
Това беше все едно да кажеш на тъмната страна на луната да се освети. Сет се вторачи в нея. Не можеше да си спомни последния път, когато го бе наричала „скъпи“. Май никога.
— Не знам какво да кажа.
Тя знаеше точно какво има предвид съпругът й. Бе отровен от съжаление, вина и срам. Беше решил да съсипе живота на семейството си и се справяше добре със задачата си. Трябваше да се чувства като абсолютно лайно, ако говореха честно.
— Не трябва да казваш нищо — нежно го успокои Хамър. — Станалото — станало. Сега продължаваме нататък. Когато излезеш оттук, ще ти потърсим помощ. Това е важното сега.
Сет затвори очи, за да не заплаче. Видя слънчева утрин и млад мъж в бял торбест панталон, папийонка и сламена шапка, ухилен и щастлив, докато изкачва стъпалата на кметството в Арканзас. Някога в миналото Сет бе уверен в себе си и очарователен. Знаеше как да се забавлява с другите и да разправя смешни истории. После психиатрите бяха опитали да го лекуват с „Прозак“, „Золофт“, „Нортриптилин“10. Сет проведе усърдни диети. Спря пиенето. Подложи се на хипноза и посети три събрания на „Анонимните преяждащи“. После изостави всичко.
— Няма надежда — хлипаше той пред жена си. — Не ми остава нищо друго, освен да умра.
— Не смей да кажеш такова нещо! — скара му се тя с треперещ глас. — Чуваш ли ме, Сет? Дори не си го помисляй!
— Защо обичта ми не ти е достатъчна? — изплака той.
— Каква любов?
Хамър се изправи и усети, че едва контролира гнева си.
— Представата ти за любов е да чакаш да те направя щастлив, докато ти не правиш нищичко за себе си. Аз не съм ти слугиня. Не съм гледачка в детска или зоологическа градина. Въобще не съм гледачка. Това е.
Тя се заразхожда ядосано из малката болнична стая.
— Би трябвало да съм твоя партньорка, Сет. Приятелка, любовница. Знаеш ли? Ако това беше тенис, аз щях да играя сама и от двете страни на мрежата, докато ти седиш на сянка, проваляш играта и отчиташ твоя собствен резултат.
Бразил прекара по-голямата част от сутринта, като се чудеше дали да се обади на Уест и да й предложи да поиграят тенис. Това щеше да е достатъчно невинно, нали? Последното, което искаше, бе да я накара да си помисли самодоволно, че той е притеснен, дето тя не му се обажда. Той остави колата на паркинга близо до „Престо“ и влезе да пие кафе. Умираше от глад, но реши да се въздържи и да си купи нещо по-здравословно. По-късно щеше да се отбие в ресторанта за бърза закуска във фоайето на банка „Фърст Юниън“. Печените сандвичи с пилешко без сирене и майонеза бяха единственото, което поддържаше живота му напоследък и той бе свалил няколко килограма. Понякога Бразил тайно се чудеше дали не се разболява от анорексия.
Той седна до бара и разбърка черното кафе, като чакаше Спайк да спре да разбива яйца. Анди искаше да си поговорят. Часовникът над главата на Спайк показваше единайсет без петнайсет. Чакаха го много задачи, а Анди искаше да приключи с всичко до четири следобед, когато официално започваше дежурството му за вестника. Колкото и Пакър да харесваше статиите на Бразил, обичайните новини за обири, грабежи, изнасилвания, самоубийства, побоища по баровете, банкови престъпления, арести на търговци на наркотици, домашни проблеми, ухапвания от кучета и други подобни истории също трябваше да бъдат описани. Повече от тези полицейски доклади биваха откраднати от Уеб много преди някой друг да ги види. Всъщност положението бе толкова ужасно, че останалите репортери започнаха да наричат кошницата с доклади за пресата в полицейското управление на Шарлът „Папката на Уеб“.
Припомняйки си оплакването на Бразил по този въпрос, Уест най-после реши да се заеме с това и звънна на директора на Канал 3. Разбира се, това не разреши проблема. Гуди също не се отнесе с разбиране, когато Уест поговори с нея, без да знае, че самата Гуди редовно снабдява Уеб с информация. Тези дни тя и Уеб паркираха из целия град в нейната кола. Причината за това не беше, че не могат да отидат в апартамента й, тъй като Гуди живееше сама. Рискът да бъдат хванати действаше адски възбуждащо на двойката. Редовно паркираха на една-две пресечки от дома на Уеб, където жена му приготвяше вечерята, переше мръсните му дрехи и ги гладеше.