Тъкмо се надигаше да си тръгне, но промени решението си, когато вратата се отвори. Младата проститутка влезе в заведението, а пулсът на Анди се ускори. Не беше сигурен защо е толкова развълнуван, но не можеше да свали очи от нея. Чувстваше съчувствие към момичето, което бе странно придружено от страх. Тя носеше отрязани джинси, сандали с дебели подметки и тениска със снимка на „Грейтфул Дед“ с отрязани ръкави. Голите й гърди се движеха ритмично. Тя се настани до съседната маса и се вторачи дръзко в него, като отметна мръсната руса коса от лицето си.
Римъс и донесе кафе, преди още да е взела менюто. Тя прочете със затруднение написаното в менюто. Стори й се, че думите трептят като въдиците на рибарите на брега на езерото Алгае, както богаташите в Дейвидсън наричаха малкото езерце на „Грифит“ и „Мейн“, където баща й я бе завел няколко пъти на риба. Това беше, преди тя да порасне. Майка й работеше като камериерка в хотел „Бест Уестърн“. Баща й беше шофьор на камион и нямаше точно определено работно време. Мама невинаги си беше у дома, когато съпругът й се завръщаше от дълго пътуване.
Според Крейвън Джоунс трите му дъщери му принадлежаха и как щеше да изразява любовта си към тях, си бе негова работа. Нямаше съмнение, че бе пристрастен към Ади, кръстена на тъща му, която той ожесточено мразеше. Ади беше руса и красива, специално хлапе, което обичаше да се гуши в баща си и не се разбираше много добре с майка си. На госпожа Джоунс й бе писнало да се прибира у дома при пияния си, отвратителен, миризлив съпруг, който я шамаросваше, блъскаше и дори веднъж счупи носа и челюстта й. Дъщерите, както можеше да се очаква, не страняха от него поради страха си.
Ади навърши единайсет години и една нощ татко се пъхна при нея в леглото. Той миришеше на кисела пот и алкохол. Притисна твърдото си нещо в нея, а после го вкара, без да обръща внимание на окървавените чаршафи и сълзите й. Сестрите на Ади спяха в същата стая и чуха всичко. Никой не заговори за случката. Госпожа Джоунс също реши да се прави, че не забелязва. Но знаеше много добре какво става. Ади го разбра по очите й, увеличеното количество алкохол, което поглъщаше, и нарастващото безразличие към Ади. Това продължи, докато Ади навърши четиринадесет години и избяга от дома си една вечер, в която госпожа Джоунс работеше, а татко бе на път. Ади стигна до Уинстън-Салем, където срещна първия мъж, който някога се бе грижил за нея.
Оттогава имаше много такива. Те й даваха кокаин и крек, цигари, пържено пиле, каквото си поискаше. Беше на двайсет и три, когато преди няколко месеца слезе от автобуса в Шарлът. Ади нямаше ясни спомени за това. Струваше й се, че последното нещо, което си спомня, бе как в Атланта се бе надрусала с добра дрога заедно с някакъв тузар, който й плати двайсет кинта допълнително, за да се изпикае върху лицето й. Тя можеше да понесе всичко, стига да не присъстваше на мястото в мислите си, а единственият начин за това бе дрогата. Сий, последният й мъж, я преби със закачалка, защото една вечер имаше силни болки в корема и не можеше да изкара никакви пари. Тя избяга за кой ли път в живота си и се отправи към Шарлът, защото знаеше къде е, а и това бе всичко, което можеше да си позволи, след като открадна чантата на една стара жена.
Ади Джоунс, която не бе наричана с християнското си име от много отдавна, носеше вълнен сак, откраднат от един от клиентите й. В него имаше само няколко неща, но тя го стискаше здраво, докато вървеше по улица „Уест Трейд“ към „Престо грил“. На отсрещната страна на улицата Тиквата седеше в микробуса си и гледаше. Някои от най-добрите му момичета бяха слезли от автобуса. Тези нещастни същества се изсипваха в града като биологически отпадъци. Историите им винаги си приличаха. Тиквата знаеше това много добре, тъй като преди време самият той бе изпълзял от подобна дупка.
Петнайсет минути по-късно Ади се озова в тъмносиния микробус, а Тиквата разбра, че този път е направил сериозно откритие. Не само искаше момичето за себе си, но и бе сигурен, че клиентите ще си паднат по това стегнато тяло, замъглени очи и пухкави устни. Тиквата кръсти новото си създание Пойзън11 и двамата започнаха да превземат района. Отначало другите сводници им се подиграваха. После започнаха убийствата и улиците се изпълниха с ченгета. Носеха се слухове за зловещи куршуми с кух връх, нещо, боядисано в оранжево и някакъв паяк. Всички се уплашиха.