— Кажи ми защо? — обърна се тя към него.
Той не искаше да я погледне. Реши никога вече да не говори с нея.
— Искам да знам — настоя Уест. — Можеше да станеш ченге. Или репортер. Но не. Трябва да си и двете. Така ли е? — попита тя и игриво го удари по рамото, но той не реагира. — Останах с впечатлението, че все още живееш с майка си. Как така? Хубав младеж като теб? Нямаш гадже, не ходиш по срещи. Гей ли си? Нямам проблеми в това отношение, разбираш ли?
Бразил се изправи.
— Живей и остави и другите да живеят. Винаги съм вярвала в това — продължи тя, без да става от локвата.
Младежът я изгледа разгневено и тръгна.
— Не аз съм този, когото смятат за гей — отвърна той през рамо.
Това не направи никакво впечатление на Уест. Беше го чувала и преди. Много хора мислеха, че жени, които се занимават с политика, професионален спорт, военна служба, строителство или физическо възпитание, са ориентирани към връзки с лица от собствения си пол. Онези, които преуспяваха в тези професии, започваха собствен бизнес или ставаха лекарки, адвокатки и банкерки, не си лакираха ноктите и не играеха тенис в работно време, също бяха обявявани за лесбийки. Нямаше значение, че може да са омъжени и с деца. Също така нямаше значение, че се срещат с мъже. Това бе просто фасада, начин да се прикриеш зад фалшиво семейство и приятели.
Единственото абсолютно сигурно доказателство за хетеросексуалност бе да не правиш нищо толкова добре колкото мъжете и да се гордееш с това. Всеобщото мнение за Уест, още откак стана сержант, бе, че е обратна. Разбира се, в отдела не вписваха лесбийки, но те се криеха и вечно говореха за гаджета от мъжки пол, които никой не бе срещал. Уест разбираше защо хората мислят за нея така. Подобни слухове се носеха дори и за Хамър. Жалка история. Искаше й се хората да спрат да се занимават с чуждия живот и да си карат своя.
Много отдавна тя бе решила, че така нареченият морал служи основно за сплашване и подигравка. Например още когато живееше във фермата, хората клюкарстваха за неомъжените жени мисионерки, които работеха без никакво заплащане към районната болница и презвитерианската църква. Много от тези фини дами бяха служили заедно в екзотични места като Конго, Бразилия, Корея и Боливия. После се бяха прибрали у дома в отпуск или като пенсионерки и живееха заедно. Уест знаеше, че на никой никога дори не му е минавало през ума дали тези вярващи в Бога жени въобще имат някакъв друг интерес, освен молитвите и помощта към бедните.
Заплахата в ранните години на Уест бе, че ще остане стара мома. Беше я чувала хиляди пъти, тъй като бе по-добра от момчетата в повечето неща и можеше дори да кара трактор. Статистически, тя наистина остана стара мома. Родителите й все още се тревожеха за това. Страхът им се усили особено през деветдесетте, когато открито се заговори за хомосексуалност и те решиха, че може да е стара мома с обратни наклонности. Честно казано, Уест разбираше защо жените понякога чувстват привличане една към друга. Това, което не можеше да си представи, бе да се кара с жена. Достатъчно лошо бе с мъжете, които затръшваха врати и не желаеха да общуват нормално. Жените плачеха и викаха, обиждаха се от всичко, особено когато хормоните им бяха по-високи. Тя не можеше да си представи две интимни приятелки, които имат ПМС5 по едно и също време. Насилието щеше да е неизбежно. Вероятно можеше да доведе дори до убийство, особено ако и двете бяха полицайки и имаха оръжие.
След самотната лека вечеря, състояща се от пица с пиле, Уест се отпусна в креслото пред телевизора и се загледа в бейзболния мач. Найлс седеше в скута й, защото такова бе желанието му. Собственичката му, облечена небрежно в полицейския си анцуг, пиеше бира направо от бутилката и четеше статията на Бразил за нея. Уест си помисли, че май бе попрекалила с грубото си отношение към репортера, затова реши да прегледа внимателно статията. Тя се изсмя високо и обърна на следващата страница. Откъде, по дяволите, бе изровил всички тези истории?
Тя се увлече дотолкова, че през последните петнайсет минути нито веднъж не бе погалила Найлс. Той не спеше, само се преструваше, изчаквайки да види дали трябва да прибави и това пренебрежение към списъка с провинения. Когато му писнеше да й прощава, щеше да се заеме с порцелановата фигурка, която стоеше на върха на библиотеката. Ако Уест си мислеше, че котаракът не може да подскочи чак дотам, то тя грешеше. Найлс можеше да проследи родословното си дърво до Египет, до фараоните и пирамидите. Способностите му бяха древни и неизпробвани досега.