Бъба чакаше на паркинга, незабележим в лъскавия си пикап, комплектуван с поставка за пушки, калобрани, украсени със знамето на Конфедерацията, минибар, специални фарове за мъгла, лепенка с образа на Оли Норт и неонови светлини около регистрационните номера. Дебелакът придържаше смачканата си фланелка към кървящия си нос и наблюдаваше как полицайката и гнусният й приятел излизат от стрелбището и се отправят към паркинга в полумрака. Бъба изчака достатъчно дълго, за да види как кучката вади ключове за кола и се отправя към безукорно чистия форд експлорър в ъгъла на паркинга. Бъба предположи, че това е личната й кола, и се зарадва. Излезе от пикапа, стиснал крик в огромния си юмрук и готов за разплата.
Уест го очакваше. Имаше опит в предвидимите действия на хора като Бъба, за които отмъщението беше рефлекс, нещо като отиването до хладилника за бира по време на рекламите. Тя бързо бръкна в сака си и извади нещо, което приличаше на черна дръжка за стик за голф.
— Влез в колата — тихо нареди тя на Бразил.
— В никакъв случай — възпротиви се той и зачака Бъба, който се приближаваше към тях със заплашителна гримаса на окървавеното си лице.
Бъба не успя да се доближи на повече от два метра от колата, когато Уест го пресрещна. Той се изненада. Не очакваше подобна агресивност от дребната полицайка. Бъба потупа с крика по дебелото си бедро, сякаш за да я предупреди, после го вдигна и огледа блестящото предно стъкло на форда.
— Хей! — извика Уийзъл, управителят на стрелбището, от входа. — Бъба, какво си мислиш, че правиш, човече?
Сгъваемата стоманена палка изплющя като камшик и внезапно стана дълга около метър. Твърдият й топчест връх бе насочен към Бъба. Уест очерта няколко лениви кръга във въздуха, като фехтовчик, готвещ се за среща.
— Остави крика и изчезни — заповяда тя на Бъба със сериозен полицейски тон.
— Майната ти!
Бъба изпускаше нервите си, тъй като бе доста стреснат. Беше виждал оръжия като нейното по разни изложби и знаеше, че са твърде опасни.
— Бъба! Престани веднага! — извика Уийзъл, който се гордееше, че ръководи почтен бизнес.
Бразил забеляза, че управителят е доста притеснен, но не смее да се приближи към мястото на разправията. Репортерът се огледа наоколо с желание да помогне. Знаеше, че трябва да стои по-далеч от Уест и да не й пречи. Само ако пистолетът му беше зареден. Щеше да простреля гумите на онзи кретен или нещо друго, да отвлече вниманието му. Уест обаче идеално се справи и сама. Бъба вдигна крика отново, този път твърдо рошен да халоса колата й, защото вече бе заложил честта си. Нямаше значение какво чувства. Трябваше да го направи, особено сега, когато Уийзъл и насъбралата се около него тълпа го наблюдаваха. Ако Бъба не изпълнеше заплахата си и не отмъстеше за счупения си нос, всички в района на Шарлът-Мекленбърг щяха да узнаят за това и да му се подиграват.
Уест фрасна китката му с палката. Бъба изви от болка, а крикът издрънча на земята. Това сложи край на проблема.
— Защо не го арестува? — запита Бразил малко по-късно, когато пътуваха покрай „Лата Парк“, близо до дома й.
— Не си струваше — отговори Уест и запали цигара. — Не успя да нанесе повреда нито на колата ми, нито на мен.
— Ами ако той реши да ни съди за нападение? — запита Анди, странно развълнуван от тази мисъл.
Уест се изсмя и си помисли, че придружителят й не е живял достатъчно дълго.
— Не мисля, че би постъпил по този начин — каза тя, докато завиваше към къщата си. — Последното нещо, което Бъба би желал, е светът да узнае, че е бил пребит от жена и хлапе.
— Не съм хлапе — обиди се Анди.
Къщата на Уест бе същата, както я помнеше, а строежът на оградата не бе напреднал. Младежът не зададе никакъв въпрос, само последва полицайката през задния двор към малката й работилница, където имаше работен тезгях и огромна колекция от инструменти, спретнато подредени по рафтовете. Уест изработваше къщички за птици, шкафове, дори и мебели. Самият Анди бе вършил достатъчно странни и непривични за него работи из собствената си къща, затова наистина се възхити от способностите на Усет. За него бе трудно да сглоби дори полуготовите шкафове от „К-Март“7.
— Уау — каза Бразил, оглеждайки се наоколо.
— Кое е „уау“? — попита Уест, като затвори вратата зад тях и включи радиото.