Хамър премести стола си отстрани на бюрото и отказа да седне точно срещу Горелик с огромното бюро между тях. Малко неща бяха по-ценни от психологията в офиса, а Хамър бе истински майстор в това отношение. До момента, поради позата си, прокурорката изглеждаше всесилна и недружелюбна. Тя седеше с облегнати на плота ръце с вид на човек, който командва положението. Сега видимо се притесни, че Хамър е променила реда и седи срещу нея, без нищо друго между тях, освен кръстосаните им крака.
— Случаят на Джони Мартино — каза Горелик.
— Да — отвърна Хамър. — Познат също така като Вълшебника.
— Трийсет и три обвинения в грабеж с опасно оръжие — продължи Горелик. — Ще се признае за виновен. Ще му дадем десет години, като ще има право на обжалване след пет. Тъй като обаче има и предишни престъпления, ще си остане вътре, докато се превърне в скелет.
— За кога възнамеряваш да определиш датата на делото? — прекъсна я Хамър, която не вярваше на нито една нейна дума и знаеше, че онзи тип ще получи минимална присъда, както обикновено ставаше.
— Вече я определих — отговори прокурорката и разлисти големия си черен бележник. — Делото ще се гледа на двайсет и втори юли.
Хамър искаше да я убие.
— Точно за тази седмица е определена почивката ми. В Париж. Уредена е от една година. Ще водя там синовете си и семействата им и вече купих билетите, Нанси. Затова дойдох тук тази сутрин. И двете сме заети жени с убийствени графици и отговорности. Знаеш адски добре, че началниците на полицията обикновено не извършват арести и не свидетелстват в съда. Кога за последен път си чувала подобно нещо? Моля те, помогни ми с това.
Горелик не се интересуваше кой какъв е, особено тази нахалница с огромното си богатство и слава. Всички от персонала на прокурорката имаха претоварени графици и недостатъчно време, разбира се, с изключение на обвиняемите, които притежаваха прекалено много свободно време и го използваха, за да създават проблеми. Горелик никога не беше харесвала Джуди Хамър. Полицейската началничка беше арогантна, не се плашеше от конкуренция, беше властна, не желаеше да помага и на всичкото отгоре беше и суетна. Харчеше огромни суми за дизайнерски костюми, перли и аксесоари и не страдаше от проблеми като дебелина, пъпки, вечни промени в естрогена и липса на внимание като някои други.
— Не съм избрана, за да помагам на теб или на когото и да било друг — каза Горелик. — Работата ми е да определям дати и точно това съм направила. Ваканционните планове не са работа на съда и ще ти се наложи да направиш необходимите промени. Така както ще постъпи и всеки друг, замесен в случая.
Хамър забеляза, че както винаги Горелик изглеждаше натруфена като коледна елха. Тя имаше страст към къси поли, крещящи цветове и огромни деколтета, които се отваряха подканящо, когато се наведеше, за да погледне документите или папките на бюрото й. Носеше и прекалено много грим, особено спирала. За любовните й връзки се носеха безбройни клюки, но Хамър ги смяташе за неоснователни досега. Ченгетата наричаха прокурорката Хорелик8. Тя имаше много мръсен и подъл характер и беше абсолютна курва. Кабинетната психология накара Хамър да се надигне от стола си.
Тя се облегна на бюрото, завземайки пространството на съперницата си, взе кристалната попивателна и се заигра с нея. Чувстваше, че е взела надмощие. Заговори рационално, меко и искрено:
— Пресата, разбира се, започна да ме търси заради вчерашния инцидент — съобщи Хамър, чиято игра с попивателната очевидно притесняваше Горелик. — Националната преса. „Вашингтон Поуст“, „Тайм“, „Нюзуик“, „Ню Йорк Таймс“. И, разбира се, телевизията — Джей Лено, Хауърд Стърн и Дон Аймъс.
Полицейската началничка се заразхожда из стаята.
— Сигурна съм, че искат да предават делото. Предполагам, че им се вижда голяма история. И наистина, като се замислиш, кога за последен път е ставало нещо подобно? А това ми припомни — засмя се тя. Обадиха ми се от едно студио, а и един-двама продуценти от Холивуд. Представяш ли си?
Горелик не се чувстваше добре.
— Това е необикновена ситуация — трябваше да се съгласи тя.
— Впечатляващ пример за намеса на обществеността в работата на полицията, Нанси. Хора, които правят това, което трябва.
Хамър спря разходката си за момент и махна към Горелик с кристалната попивателна.
— А пък ти се отнасяш с началничката на полицията и заместничката й също като с всички други. Не си склонна да се съобразиш с тях — каза тя и кимна замислено. — Аз мисля, че репортерите ще харесат това. Какво ще кажеш?