— Няма да се бавя много — каза Ръст, докато взимаше куфарчето си от шофьора.
— Да, господине — отвърна той и отново седна зад волана.
Ръст насочи количката си към вратите на хотела, които автоматично се отвориха пред него, и влезе във фоайето. Огледа добре рецепцията, избра най-хубавото момиче и го попита за стаята на Сабрина. Девойката му каза номера и даде знак на пиколото да отиде до асансьора и да натисне бутона вместо него.
— Non, non — извика му Ръст и измъкна някъде отстрани под стола пластмасова показалка, с която натисна копчето.
От асансьора до стаята на Сабрина не беше далеч. Той почука на вратата и когато тя му отвори, каза:
— Bonjour, chérie, comment vas-tu?6
Сабрина го целуна леко по двете бузи и се дръпна настрани, за да може да влезе.
— Très bien, et toi?7
— Ah, bien, bien.8 Както винаги, когато те срещна.
— Ласкател — отвърна тя, а в очите й се четеше лъжлив укор. — Как мина полетът?
— За щастие без особени произшествия — отговори Ръст и се придвижи до малкия хладилник зад телевизора, за да си вземе кутия пепси. — Къде е безстрашният ти дует?
— Ей сега ще ги повикам — засмя се тя.
Пръв дойде Греъм. Стиснаха си ръце и Ръст се поизправи, за да обърне яката на ризата му и да огледа добре синините по врата му.
— Изглежда ужасно, Майк.
— Неизбежна част от рисковете, които поемаме с тази работа — отвърна Греъм и сви рамене.
— Не ми говори — измърмори Ръст и се обърна, когато на вратата се почука отново. — Сигурно е Си. У. Вечният джентълмен.
— Влизай, Си. У. — извика Сабрина. Уитлок влезе и се усмихна на Ръст:
— Как си, Жак?
— Както винаги, Си. У., както винаги. Стиснаха си ръце и Уитлок седна на крайчеца на една от двете спални.
— Сергей информира ли те по случая?
— И още как! — отвърна Ръст с усмивка. — Да беше видял телекса, който получих тази сутрин! Мислех, че никога няма да свърши.
Той извади една папка от дипломатическото си куфарче, затвори го и го остави на пода до количката си.
— Попаднахме на нещо много интересно, докато събирахме данни за Шрадер и Драго. Хорст Кеплер е бил шеф на охраната в „Хехт“. Собственик на фирмата му в Амстердам е Шрадер.
— Този Шрадер добре си планира нещата — каза Сабрина.
— А двамата служители на Кеплер, които са участвали в подмяната? — попита Греъм. — Открихте ли нещо за тях?
— Да — отвърна Ръст и отвори папката. — Ернест де Вере, тридесет и двегодишен, осъден на двадесет години затвор за банков обир. Излежал е седем години от присъдата. Нает е от Кеплер преди две години.
— Човек, който е бил осъждан за обир на банка, да работи във фирма за охрана! — възкликна Уитлок и се намръщи. — Умът ми не го побира.
— Почакай да чуеш и останалото, Си. У. — каза Ръст и отново погледна в папката. — Вторият се казва Руди Остеруйс, тридесет и петгодишен. За ограбване на охраняван фургон е бил осъден на осемнадесет години затвор, от които е излежал девет. Нает е от Кеплер преди единадесет месеца, четири дни след като е излязъл на свобода.
— Сигурно още в затвора са знаели, че Кеплер възнамерява да ги наеме веднага щом ги пуснат.
— Наистина така изглежда, chérie — съгласи се Ръст. — Според сведенията първоначално са имали големи неприятности в затвора, но после изведнъж се превърнали в примерни затворници. Остеруйс дори стигнал дотам, че станал доносник, за да направи добро впечатление на надзирателите. Ползвали са се и със специални привилегии, а честната дума, давана в такива случаи, при тях била чиста формалност. Управителят на затвора твърдял, че наказателната система е превъзпитала и двамата.
— Добре са го преметнали — презрително промърмори Греъм.
— Погрижили сме се за Лемер и Тойсген. Труповете им ще бъдат открити едва преди процеса. За Лемер със сигурност няма да се усъмнят — полицията просто ще приеме, че още се крие. Мисля, че изчезването на Тойсген също няма да се забележи. На практика той е живеел като отшелник, не се знае да е имал някакви приятели. Един от нашите хора ще държи под око апартамента му през следващите няколко дни, в случай че донесат мляко или вестници.
— Аз се сещам за някой, на когото Тойсген ще му липсва — каза Греъм. Имаше предвид бармана в „Бохемер“.
Ръст изслуша наблюденията му, после си записа нещо и каза:
— Ще оставим нещата така, Майк, а и не мисля, че това ни засяга. Дори този барман да реши да съобщи, че Тойсген е изчезнал, не виждам как Шрадер може да разбере.
Телефонът иззвъня и Сабрина вдигна слушалката. Отсреща мълчаха, после колеблив глас попита: