— Благодаря все пак — отвърна Сабрина и го целуна по бузата.
Ръст стисна ръка на Греъм и каза:
— Съжалявам, че Сабрина трябва да играе ролята на твоя жена, Майк.
— Всичко е наред, Жак. Честна дума. Сабрина отвори вратата и Ръст спря до нея.
— Кажи довиждане на Си. У. от мое име. Ако има нещо, знае къде да ме намери. Стига да иска да говори за това, разбира се.
Сви рамене и се скри надолу по коридора.
Сабрина се обърна да влезе в стаята и видя Греъм, който напрегнато се взираше в нея. Изведнъж се почувства неловко, без сама да знае защо, и несъзнателно направи крачка назад, смутено опитвайки се да издържи хипнотичния му поглед. Когато заговори, гласът й леко трепереше.
— Какво има, Майк?
— Чудех се как ли щеше да реагира Кари на всичко това.
— Е, и? — все още несигурно попита тя.
— Щеше да полудее от ревност — отвърна Греъм и излезе в коридора. После се обърна още веднъж към нея. — Но мисля, че тайно щеше да даде одобрението си.
Сабрина остана до вратата дълго след като той бе влязъл в стаята си. Одобрение за какво? За нея? Или за това, че олицетворява неговата съпруга в интерес на работата?
Най-сетне затвори вратата, съблече се и влезе в банята за дълъг и горещ душ. Едва когато избърса парата от огледалото на стената, забеляза, че през цялото време несъзнателно се е усмихвала сама на себе си.
Седма глава
Кацнаха на международното летище „Галеан“ в Рио де Жанейро в два и половина през нощта и взеха такси до „Меридиен“ — хотел на тридесет и осем етажа в подножието на „Захарната планина“9 и с изглед към брега на Копакабана. Греъм плати на шофьора, който им бе помогнал да внесат куфарите си във фоайето, и отиде на рецепцията да уреди регистрацията.
Жената потърси името му в компютъра.
— Господин и госпожа Греъм от Ню Йорк?
— Да.
— Моите поздравления, сър.
— Благодаря — промърмори Греъм не много убедително.
Тя му даде да попълни регистрационната карта.
— Бихте ли ми дали вашите паспорти, моля? Греъм ги извади от джоба си и ги сложи на рецепцията. Попълни формуляра и го побутна към жената.
— Първоначално бяхме предвидили да ви настаним в отделно бунгало — само с това разполагахме вчера, когато бе направена резервацията. Но очевидно имате късмет, тъй като днес следобед една от предварителните заявки бе анулирана и се освободи точно апартамент за младоженци. Даваме ви него, и то на същата цена, която щяхте да платите за бунгалото.
Греъм с досада разтърка очи и отчаяно поклати глава.
— Да не би нещо да не е наред, сър?
— Не, не, няма нищо — той се насили да се усмихне. — Наистина много мило от ваша страна, че можем да ползваме апартамент за младоженци на същата цена както за обикновено бунгало.
— Жест на генералният директор, сър, който ви поднася благопожеланията си.
— Няма да забравите да му благодарите от мое име, нали?
Той махна с ръка на Сабрина, когато жената се отдалечи да вземе ключа, и й каза:
— Поръчката ни всъщност е била за бунгало, а сега трябва да се настаним в някакъв си проклет апартамент за младоженци!
Сабрина сподави смеха си и прехапа устни, когато усмивката все пак пропълзя по лицето й.
— Извинявай, Майк, но трябва да признаеш, че е смешно донякъде!
— Радвам се, че мислиш така.
Жената от рецепцията се върна с ключа и с един запечатан плик.
— Оставиха го за вас рано тази вечер, сър. Греъм разряза плика и извади отвътре картичка, на която пишеше:
Майк, Си. У., Сабрина,
Надявам се, че полетът от Амстердам е минал приятно. Ще дойда утре сутринта в десет. С нетърпение очаквам да ви видя.
Показа картичката на Сабрина, която я прочете и я подаде на Уитлок. Греъм леко сложи ръка на рамото му.
— Ще се видим утре. Времето ми за лягане отдавна мина.
— И моето. Лека нощ и на двама ви.
Нощният портиер вдигна двата куфара и тръгна към асансьора. Апартаментът за младоженци на седмия етаж бе разделен на две — всекидневна и спалня.
Греъм нареди на портиера да остави куфарите във всекидневната и го изчака да излезе, преди да се обърне към Сабрина:
— Ти се настани в спалнята. Аз ще спя на един от тези дивани.
Сабрина се съгласи, взе куфара си марка „Вюйтън“ и се скри в спалнята.
— Искаш ли да влезеш пръв в банята? — долетя гласът й след малко.
— Къде е тя?
— Тук до спалнята.
Само след минута той застана на вратата с тоалетна чантичка в ръка.
— Ще мина пръв, сигурно ще стоиш там цяла нощ.
9
Става въпрос за планината Пан д’Асукар, чието име буквално означава „буца захар“ (бел. прев.).